Повечето моряци спряха, за да го изгледат или с объркване, или с весело презрение, преди да се върнат към задълженията си.
— Огледай се, братко — каза Вейлин, като отиде до перилата и посочи към океана, ширнал се от всички страни до мъгливия хоризонт. — В морето сме вече от три дни — обясни той. — Приспивателното на брат Келан явно си го бива. Не мисля, че е особено добра идея да се опитваш да стигнеш до дома с гребане, не че капитанът би се съгласил да се раздели с някоя лодка така или иначе. Но си добре дошъл да опиташ с плуване.
Норта затвори очи и нададе стон, после главата му клюмна и той се отпусна на перилата и промърмори:
— Предполагам, че екипажът има заповеди да не ми дава грог.
— Всъщност, плаща им се да не го правят — увери го Вейлин. — Трябва да признаеш, че това е за предпочитане пред килията.
— Колко остава? — Норта отвори очи и удостои Вейлин с по-негодуващ поглед от всякога. — Докато стигнем до Далечния запад. Колко остава?
— Три седмици при благоприятен вятър, четири или повече без.
— Чувал съм, че там имали вино, което правели от ферментирал ориз. Уверявам те, братко, първото, което ще направя, щом стъпя на сушата, ще е да го намеря. Освен това от този момент нататък смятам всякакво братство между нас за свършено.
— Изборът е твой. Макар че ще е интересно да видя как ще се оправиш без пари и без да знаеш езика. — Тупна Норта по рамото и тръгна към стълбата за трюма. — На седмата камбана ще вечерям с капитана. Моля, чувствай се свободен да се присъединиш към нас.
Семон бе бърз и гъвкав, с остро око за всички рискове и възможности. Ловко избегна първите две мушкания на дървения меч на Вейлин, преди да отвърне с посичащ удар. Тъкмо в този момент пролича липсата му на опит с дълго острие — ударът бе нанесен със скована ръка и китката му се намираше под прекалено остър ъгъл. Парирането на Вейлин срещна дървеното острие на бандита близо до дръжката и го изби от ръката му.
— Добра работа, милорд — каза Семон с тъжна усмивка, която бързо изчезна, когато Вейлин го цапардоса с плоското на меча си отстрани по главата.
— Една битка не свършва, когато загубиш оръжието си — каза той и изнесе назад ясеновото острие за втори удар. Семон реагира бързо и се претърколи напред, за да стигне до падналия си меч. Грабна го тъкмо навреме, за да отбие мушкането на Вейлин към диафрагмата му.
— Ти, изглежда, смяташ това за игра, господин Семон — каза Вейлин, докато настъпваше към оттеглящия се заднешком бандит. — Уверявам те, че не е.
Семон подскочи, когато Вейлин посече към краката му, и стъпи на кърмовия парапет, после скочи пак, за да избегне нов удар, който щеше да го прати в морето. Докопа някакво въже и се залюля, описвайки широка дъга, за да забие двата си крака в хълбока на Вейлин. Той успя да не се просне в цял ръст, но силата на удара го събори на колене.
„Три начина — помисли си, когато Семон стъпи на палубата наблизо. — Има три начина, по които един опитен противник би могъл да ме убие сега.“ За лош късмет на Семон не и той, понеже взе грешно решение. Мечът му замахна силно от горе надолу и срещна с глух удар палубата, когато Вейлин дръпна глава настрани. Семон изстена от болка и чувство на поражение, когато нападът на Вейлин го улучи в корема и той рухна запъхтян на четири крака.
— Дишай дълбоко — посъветва Вейлин младежа. — Помни, коленичилият човек се обръща по-бавно от правия. По-добре го атакувай отстрани.
Семон потисна един напън за повръщане.
— Моите благодарности за урока, милорд.
Докато помагаше на бандита да стане, Вейлин чу как Алум се изкиска тихичко.
— Моят народ го нарича „танцът на дългите остриета“ — каза той и им се усмихна от мястото си, седнал върху дебела намотка въже. — Ние винаги сме намирали пристрастията на другите към такива неща за странни. Това — добави и посегна към копието си, подпряно наблизо — е всичко, от което се нуждае един мъж в битка или на лов. Дръж! — Той подхвърли копието на Семон. — Остави тази глупава пръчка и научи истинското изкуство на боя.
Семон хвърли въпросителен поглед към Вейлин.
— Заповедите на господаря ти са с предимство — каза той и се отдръпна встрани.
Гледа в продължение на час как Алум учи слугата си на основни умения с копието, като междувременно успя да оцени истински майсторството на мореската. Вече го бе определил като умел ловец с достатъчно сила и решителност да убие човек само с вериги. Сега, докато гледаше плавната пестеливост на движенията му и как копието в ръцете му се размазва и сякаш мени формата си, бе принуден да признае, че Алум е човек, с когото се надява никога да не му се наложи да се бие. Това повдигаше въпроса как е било възможно да го пленят.