— Искаш ли да го направя?
Тя вече бе по-спокойна, гневът ѝ бе преминал в нервна несигурност.
— Позволиха си малко волности с ръцете, но се съмнявам, че наистина щяха да направят нещо. Ако това има значение.
— Те посегнаха на моята племенница, която освен това случайно е наследница на васалство Кумбраел. Това не може да бъде оставено без последствия. Но същото важи и за твоето неподчинение.
Тя изпръхтя презрително.
— Ще ме бичуваш ли, вуйчо?
Той се взря безмълвно в нея, докато усмивката на устните ѝ не угасна и тя не се размърда неловко в проточилата се тишина.
— Досега те глезех — каза той с надеждата тя да усети тихата искреност в гласа му. — Заради обичта, която изпитвам към майка ти. Опитах се да съм по-мек в обучението ти, отколкото бяха моите инструктори към мен. По-рано смятах строгостта им за жестокост, ненужна добавка към мъдростта, която ми набиваха в главата. Сега разбирам, че съм грешил. Ти не научи нищо от мен, защото не те обучавах както трябва.
Пристъпи по-близо до нея, без да откъсва очи от нейните.
— Затова ти давам избор. Приеми моето обучение или недей. Ако не искаш, ще бъдеш затворена на този кораб и върната в Пределите, след като аз сляза в Далечния запад. Ще се върнеш при майка си и ще ѝ кажеш, че не съм могъл да те обуча. Или пък… — пристъпи още по-близо и понижи гласа си до напрегнат шепот — се съгласи и ще ти позволя да дойдеш с мен. Не ти предлагам нищо, освен трудности, сурово отношение и болка оттук насетне и е напълно възможно да ме мразиш, докато свършим. Но тогава поне ще имаш шанс да оцелееш в този свят, защото подозирам, че той ти е приготвил много опасности.
Видя я как преглътна и как на лицето ѝ се прокрадна негодувание. Знаеше, че се бори с импулса да го удари, да го засипе с още обиди и да обяви презрителния си отказ. Но за да има истински шанс да я обучи, тя трябваше да владее импулсите си.
След като се взира няколко секунди в него със стиснати зъби и цялата изчервена, тя кимна рязко.
— Имам нужда от думата ти — каза Вейлин. — Заяви съгласието си, лейди Елеса.
— Аз… — Тя се запъна и прочисти гърло. — Съгласна съм да се подложа на вашето обучение, лорд Вейлин.
Той хвърли поглед над рамото ѝ към сенчестите стени на склада за ром.
— Тези покои не са подходящи. От сега нататък ще спиш на горната палуба, независимо от времето.
Капитанът на „Морска оса“ Вайзер беше висок мълчалив ренфаелец с лице, което приличаше на маска от обветрен камък, ако се изключи някой рядък тик. От уплашеното държане на провинилите се моряци, строени пред него, Вейлин със смайване осъзна, че те се страхуват повече от капитана си, отколкото от граничния лорд. Вайзер изслуша мълчаливо разказа на Вейлин, който включваше многословно извинение за действията на племенницата му, преди да обърне студения си взор към моряците. После попита:
— Какво ще е наказанието, милорд?
— Корабът е ваш, господине — каза Вейлин. — И те са ваши хора. — Хвърли поглед към Елеса, която стоеше наблизо и напразно се опитваше да скрие опасенията си. Беше му ясно, че тя няма желание да става свидетелка на ново обесване. — Лейди Елеса изрази желание за снизходителност — добави той. — Но все пак оставям на вас да изберете наказанието.
— Лейди Елеса заслужава похвала за милосърдието си — отвърна капитан Вайзер, без да откъсва очи от моряците. Те бяха строени в редица покрай бимса на кораба и от двете им страни стояха боцманът и третият помощник, и двамата едри мъже, с тояги в ръце. — Обаче — продължи капитанът — освен обидата, която са ѝ нанесли, тези мъже също така са нарушили корабните разпоредби, постановени от Почитаемата търговска къща на Ал Верин. Всички нелегални пътници трябва незабавно да бъдат отведени при капитана.
Той пристъпи към моряците и гласът му се втвърди, докато крачеше покрай редицата. Вейлин забеляза как лицето му потръпва от нарастващия гняв, докато говореше.
— „Морска оса“ е порядъчен кораб. Не някакво си корито без флаг с екипаж от негодници. Едно време целият ми екипаж беше от свестни мъже. Едно време плавахме през половината свят и служихме добре в Битките за фара и Лекарския канал. Но мнозина загинаха в огъня на войната и напоследък съм принуден да наемам отрепки като вас.
Наблегна на последните си думи със силен шамар, зашлевен на последния мъж в редицата. Изквичаването на мъжа накара Вейлин неволно да се зачуди за маниера на командване на капитана.
— Последният, който наруши разпоредбите, получи десет удара от Алената херцогиня, както сигурно си спомняте — каза той и отстъпи назад, после се обърна към Вейлин, сбърчил замислено чело. — Запознат ли сте с Херцогинята, милорд?