— Чувал съм за нея. Камшик с много езици от кожата на червена акула, струва ми се.
— Точно така. Срязва кожата на човек като десет бръснача едновременно. Гледката всъщност е доста впечатляваща. И не винаги води до фатален изход. И все пак… — Той се замисли още малко. — Тъй като уважаемата лейди помоли за снизходителност, ще се задоволим с бой с пръчка. — Обърна се към боцмана. — По десет удара на човек. И никакъв ром до края на пътуването. При всяко следващо провинение наказанието ще е дузина удари с Херцогинята.
Прилагането на наказанието отне един час. Всички мъже бяха връзвани подред към главната мачта, за да получат по десет удара с ясенова пръчка. Боцманът вършеше работата си без видимо удоволствие, но с усърдна ефективност, която оставяше всеки мъж на колене, с кръв, стичаща се от раните на гърба му, плачещ и пъшкащ от болка. Когато поведоха петия провинен към мачтата, Елеса се извърна и тръгна към кърмата.
— Остани — заповяда Вейлин и погледът му бе достатъчен да я накара да замръзне на място. — Гледай. — Тя стоеше и потръпваше при всеки удар, когато боцманът се зае със следващия моряк. — Смятай това за първия си урок — каза ѝ Вейлин. — Всяко действие си има последици.
8.
— Значи Изумрудената империя е съществувала хиляда години преди възхода на Търговските крале? — попита Вейлин.
— По-скоро около деветстотин, плюс-минус някое десетилетие — отвърна Ерлин. — Трябва да кажа, че при всичките си пътувания никога не съм чул да се разправя за династия, която да е изкарала толкова дълго. Но с времето всичко избледнява. Което е било сила, се превръща в слабост. Така станало и с Изумрудената империя.
Вейлин хвърли поглед към Елеса, когато тя спря на няколко крачки от мястото, на което се бяха настанили двамата, близо до носа на кораба. Слънцето се намираше високо в безоблачното небе и пот блестеше по челото ѝ и по голата кожа на ръцете ѝ, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Семон, който бе избрал да участва равностойно в тренировките ѝ, пристъпи със залитане до нея миг по-късно, с още по-накъсано дишане.
— Шест обиколки ли станаха? — попита Вейлин Ерлин, който сви рамене.
— Не ги броях.
— Значи по-добре да направят още две, за всеки случай. — Погледна Елеса и ѝ кимна. Тя преглътна една въздишка, преди да напълни дробовете си и да поеме на нова обиколка на палубата на пълна скорост, следвана на няколко крачки от Семон.
— Силата да се превърне в слабост ли? — попита Вейлин, обръщайки се пак към Ерлин.
— Точно така. Преди империята Далечният запад бил само куп съперничещи си кралства, които водели почти непрекъснати войни помежду си, нещо като Кралството преди да се появи крал Янус, но в много по-голям мащаб. Ма-Шин, Първият император, заличил старите монархии, като избил родовете им до четвърто коляно, и обявил намерението си да създаде династия, която ще постигне съвършената хармония между Земята, Небесата и човека. Този така наречен хармоничен принцип бил стара идея, още отпреди раждането на Ма-Шин, и цел на мнозина амбициозни завоеватели преди него. Но само той се доближил до реализирането му на практика, като основал Изумрудената империя върху двата опорни стълба на огромната бюрокрация и каноничните писани закони.
Кратко трополене на нозе и Елеса отново спря със залитане, превита и с издигащи се и спадащи гърди. На Семон му трябваше още секунда, за да пристигне, и моментално се свлече на колене, като стенеше при всеки дъх.
— По една чаша вода на всеки — каза им Вейлин. — После се качете на главната мачта.
— Колко… пъти? — попита Елеса между вдишванията.
— Докато не ви кажа да спрете.
Тя кимна и се отправи към кацата с вода, но спря, когато Вейлин я повика.
— Нима ще оставиш брат си да лежи тук? — попита той и посочи Семон.
За пръв път от дни насам на лицето ѝ се появи искрица непокорство.
— Той не… ми е брат.
— Вече е.
Гледаше я втренчено, докато тя не стисна зъби и не отиде при Семон. Хвана го за ръката и го вдигна да се изправи.
— Ставай, мързеливецо. — После го побутна към кацата с вода. — И през ум да не ти е минало да ме наричаш „сестро“.
— Небесата — каза Вейлин на Ерлин. — Домът на далекозападните богове, предполагам?
— Те всъщност нямат богове, не и както ги разбираме ние. Небесата са по-скоро източник на всеки късмет, добър или лош, както и на онова, което ние наричаме Мрачното.