— Пригответе се да ги изтеглите, момчета! — извика боцманът и хвана изпънатото въже.
— Остави ги така за малко, ако обичаш — каза Вейлин на мъжа, когато трима моряци дотичаха да се присъединят към него.
— Искате да ги оставим във водата ли, милорд? — попита боцманът и смръщи лице.
— Да.
— Колко дълго?
Вейлин хвърли поглед към небето и прецени, че слънцето е на час след пладне.
— До мръкване — каза той. — Или докато не ви се стори, че може да се удавят. Което стане по-скоро.
Ръката на Елеса трепереше, докато ядеше яхнията с някак механична решителност. Откакто я бяха извадили от морето, упорито избягваше погледа на Вейлин — за да избегне изкушението от неразумни думи, предполагаше той. Бе издържала повече от час, преди най-после да изпусне Семон, при което боцманът бе заповядал да я изтеглят и да хвърлят друго въже на бандита. Вейлин бе поразен от липсата на враждебност у младежа; бледото му измръзнало лице излъчваше странно приемане, сякаш за него бе нещо като чест, че едва не е умрял по прищявка на граничния лорд.
— Уроците ти са сурови — подхвърли Алум на Вейлин, докато ядяха заедно в далечния край на масата.
— Да — съгласи се той. — И все пак са по-меки от онези, които аз самият получих на далеч по-млада възраст.
— Ти си бил един от зверовете в сини плащове, нали? Кажи ми — той се приведе по-наблизо и понижи леко глас, — вярно ли е, че те убиват, за да заситят с кръв сенките на мъртвите?
Вейлин понечи да се засмее, после видя сериозното изражение на мореската.
— Така ли са ти разправяли?
— В последно време агентите на императрицата разправят много истории. Те често засягат Убиеца на Надеждата и гнусното му братство.
Вейлин си спомни за последната си среща с жената, която впоследствие бе обявена за императрица Емерен, Вяра на алпиранския народ. „Извинението ти е празно също като сърцето ти, северняко. И омразата ми не е отслабнала.“ Той си спомни твърдия блясък на абсолютна искреност в очите ѝ, когато стоеше срещу него на кея в мелденейската столица. В онзи момент кръвната песен бе показала ясно, че жаждата ѝ за мъст далеч не е отминала, но мелодията ѝ пропусна да разкрие, че тя един ден ще властва над цяла империя.
— Не — каза той на Алум. — Шестият орден не убива, за да засити сенките на мъртвите. Бие се в служба на Вярата и Кралството и понякога по този начин е извършвал добро.
— Но ти вече не им служиш — каза Алум. — Защо?
Вейлин посегна за една халба и отпи от разреденото вино, докато обмисляше отговора си.
— Често казват, че съмнението е враг на вярата. Но аз съм открил, че истинският враг на вярата е истината. Напуснах Ордена, защото бях чул и видял прекалено много истини, за да остана.
— Значи нямаш богове? Нямаш… вяра?
— Още никой не ме е убедил, че боговете са нещо повече от измислица. Що се отнася до вярата, още я имам. Вяра в себе си, в онези, които имам честта да наричам приятели. — Хвърли поглед към Норта, който седеше в отсрещния край на масата, навел глава, и ядеше с пребледняло лице. — И в семейството си, каквото е останало от него.
Алум сбърчи озадачено чело, сякаш самата мисъл да се движиш през живота, без да прибягваш до богове, бе нещо непонятно. Понечи да зададе нов въпрос, но думите му замряха, когато през дъските на горната палуба отекна настоятелното биене на камбана.
— На оръжие! — донесе се приглушеният вик на първия помощник. — Приближава се пиратски кораб!
— Вземете си оръжията — каза Вейлин на Елеса и Семон, като стана и грабна меча си.
Намери капитан Вайзер на кърмата, насочил далекогледа си към северния хоризонт. Днес морето бе бурно, оцветено в гранитносиво от облачното небе, а силният източен вятър надигаше високи вълни. Вейлин успя да различи неясната форма на платно в кълбящата се мъгла, но не много повече от това.
— Колко кораби са? — попита той, като се приближи до капитана.
— Само един, милорд. Горе-долу с нашите размери, затова се обзалагам, че ще е далеч по-бавен, но вятърът е благоприятен за него.
— Няма ли шанс да го надбягаме?
Вайзер поклати глава, все още притиснал око към далекогледа.
— Не мога да различа флага от това разстояние. Ако е някой от клановите кораби, може би ще успеем да се откупим. Ако ли не… — Гласът му заглъхна и той сви многозначително рамене.
— Като не виждаш флага, откъде знаеш, че са пирати?
— Три червени линии на главното платно. Съобщава ни, че възнамеряват да ни вземат на абордаж. Това може да е добър признак — намеква, че не горят от желание да се бият.