Вейлин погледна назад към палубата и видя, че моряците, които имат лъкове, се катерят по въжетата, докато първият помощник и боцманът събират другите в две групи, разположени отпред и отзад. От начина, по който повечето моряци държаха дадените им мечове и извити ножове, у Вейлин бързо се създаде впечатление за подчертана липса на опит.
— Този екипаж участвал ли е някога в битка? — попита той Вайзер.
— Само неколцината, с които плавах през войната. Трябва да кажа, милорд, че в случая ужасно се радвам, че вие сте на борда.
Вейлин гледаше как приближаващото се платно расте и тъмната сянка на корпуса под него добива форма от минута на минута. На главната мачта се развяваше голям черен флаг, на който с бяло бе извезан щит, прорязан от мълния. До него капитанът изсумтя от облекчение.
— Изглежда, имаме късмет, милорд.
— Как така?
— Корабите с този флаг се появиха за първи път преди около две години и никога не са закачали съдове на Кралството. Останалата част от света няма този късмет. Никой не е сигурен защо.
Думите му бързо бяха потвърдени, когато Вейлин видя как от дясната страна на пиратския кораб изригна бяла пяна и той започва да завива. След минути бе потънал в мъглите на северния хоризонт.
— Жалко.
Вейлин се обърна и откри, че наблизо стои Норта. Бе облечен в моряшка мушама, а лицето му бе бледо и съвсем окаяно в студения ръмеж, сипещ се върху палубата. Вейлин почувства леко удовлетворение от факта, че брат му е избрал да се въоръжи с нож, макар че липсата на страх или очакване върху лицето му бе по-малко окуражителна.
— Мислех си, че някой пират би могъл да ми даде поне последна глътка грог, преди да ни хвърли на акулите.
— Съжалявам, че си разочарован, братко.
Очакваше Норта да се намръщи и да се изниже оклюмал, но вместо това той остана и се прокашля неловко в проточилото се мълчание.
— Ще се пръсна от скука — каза накрая. Върху бледото му лице имаше напрегнатост, впечатление, че моли с най-голяма неохота за някаква услуга. — Морският живот е досаден без грог и без нищо за вършене — добави с насилено и неубедително лекомислие.
— Лейди Елеса е опитна с лъка, но има място за подобрение — каза Вейлин. — А на момчето му липсва издръжливост.
— Ще се погрижа за това. — Норта млъкна, намръщи се и се насили да зададе друг въпрос. — Вече нямам меч…
— Сестра ти го откупи от търговеца на оръжия, на който си го продал — каза Вейлин. — Намира се при моето снаряжение, заедно с лъка ти. — Тръгна към стълбите към долната палуба. — Ще ги донеса.
— И въпреки това ще се напия, когато слезем на сушата — извика Норта след него и гласът му заглъхна до горчива въздишка, когато Вейлин не се обърна. — Просто съм отегчен, това е всичко.
9.
— Каква е тази миризма?
— Град.
Ноздрите на Алум се издуха, а устните му се присвиха в гримаса на отвращение.
— Веднъж ходих в Алпира. Там не миришеше така.
— Алпира е постоянно брулена от пустинните ветрове — отвърна Вейлин, спомняйки си дните към края на петгодишното си затворничество, когато го пускаха за кратко от килията всеки ден. Източният вятър се усилваше всяка сутрин със забележително постоянство, носейки ежедневния облак прах заедно с топъл полъх, който до голяма степен прогонваше най-лошите зловония на столицата. За Вейлин миризмата, проникваща през сутрешната мъгла, обгърнала „Морска оса“, не бе особено неприятна. Състоеше се главно от дим с няколко по-остри нотки, които говореха за рибен пазар и щавачница. Намираше я за не по-противна от Варинсхолд в летен ден, макар че фактът, че е достигнала до тях на такова разстояние от пристанището, намекваше за град с далеч по-големи размери и население.
— Приберете платната — извика боцманът и десетина мъже се закатериха по такелажа, докато други се заеха да теглят въжета от палубата. — Пригответе се за спускане на лодката.
— Това може да не е най-доброто място за слизане на сушата, милорд — каза капитан Вайзер на Вейлин, когато светлините на града заблещукаха през мъглата. — Ако целта ви е да останете незабелязани, има по-малки пристанища на юг, където властите не са толкова добросъвестни. — Потърка палец и показалец в универсалния жест за подкуп.
— Господин Ерлин казва, че тук ще намерим нашия водач — отвърна Вейлин. — Освен това често съм откривал, че колкото по-голям е градът, толкова по-лесно е да избегнеш вниманието.
— Както желаете. „Морска оса“ ще спре отново тук по обратния си път след два месеца. Ако ви няма…