— Чакайте тук — каза жената на Вейлин, отиде до тезгяха и спря пред него със събрани ръце и наведена глава. На мъжа му отне дълго време, за да я забележи, докато ту се скриваше в парата, ту се появяваше отново, за да напълни чайниците. Множество сервитьори сновяха до тезгяха и обратно, за да ги отнесат на клиентите. Също като клиентелата, те старателно не обръщаха внимание на чужденците.
— Стар си — каза мъжът зад тезгяха. Гласът му бе стряскащ със своята острота, а думите му изненадваха; бяха изречени на чист език на Кралството.
Той напълни още един чайник, после остави котлето и подпря ръце на тезгяха, за да изгледа втренчено Ерлин. Вейлин откри, че му е трудно да прецени възрастта на мъжа. Главата му бе съвсем плешива, а лицето — гладко обръснато. Голите му ръце не бяха дебели, но бяха покрити с множество яки мускули и нашарени тук-там с бледи назъбени белези, които говореха за рани, получени в битка. Само леките бръчки около очите му и зорката наблюдателност в тях разкриваха на Вейлин, че това е мъж с няколко десетилетия суров опит зад гърба.
— Дядо ми те наричаше Хо-ан Ла — продължи мъжът. — Човека без възраст. А сега ти се връщаш, за да го направиш лъжец.
— Възрастта идва при всички ни — отвърна Ерлин с колеблива усмивка на устните. — Даже при мен, стари приятелю. — Махна към Вейлин. — Може ли да ти представя…
— Вейлин Ал Сорна — прекъсна го мъжът. — Граничен лорд на Северните предели. — Премигна и насочи пронизителния си поглед към Вейлин. — Намираш се много далеч от дома и не си дошъл по покана на Търговския крал.
— Проницателността ти винаги е била удивителна — каза Ерлин. После понижи глас и пристъпи към тезгяха. — Искаме да поговорим по работа, почитаеми Пао Лен. Работа от личен и доходоносен характер.
Очите на Пао Лен се стрелнаха от Ерлин към Вейлин и обратно. Лицето му остана безстрастно, но Вейлин долови неохота в бавното му кимване, преди той да излае рязка заповед на чу-шин към жената.
— Задната стая. Чай за тези другите. — После млъкна и отправи следващите си думи към Вейлин. — Те ще бъдат убити, ако се опитат да си тръгнат, преди да сме свършили с нашата работа. — Още говореше на чу-шин, макар че Вейлин нямаше представа откъде знае, че той го владее.
— Разбрано — отвърна с неутрален тон. — Чакайте тук — нареди на другите, докато мъжът изчезваше в мъгливите дълбини на магазина.
— И какво да правим? — попита Норта.
— Пий чай, братко. — Вейлин последва Ерлин, когато жената повдигна една плоскост от тезгяха и им даде знак да влизат. — Може да ти хареса.
— Едно време имах братовчед, който ходи във вашето Кралство. — Пао Лен седеше на стол до малка кръгла маса, на която бяха сложени чайник и три чаши. Докато говореше, наля тъмна течност с дъх на цветя във всяка от тях и Вейлин забеляза, че не разля нито капка. — Той се намираше високо в йерархията на Алената лента — продължи Пао Лен, като остави чайника — и беше нашите очи и уши във вашата страна в продължение на много години. За жалост бе изтезаван до смърт преди известно време от агент на покойния ви крал и оттогава получаваме само откъслечни доклади.
Покани с жест Вейлин и Ерлин да седнат и зачака мълчаливо, докато те гледаха димящите чаени чаши пред себе си. Ерлин взе своята само след миг колебание и подухна леко течността, преди да отпие малка глътка.
— Летящата лисица — каза той и повдигна изненадано вежди. — Оказваш ни чест, Пао. Насладете се на това, милорд — добави, когато Вейлин помириса собствената си чаша. — Най-добрата смес от листа, която може да се намери в Далечния запад. Един фунт от нея струва теглото си в сребро.
Вейлин реши, че Ерлин не би вкусил от чашата си, ако подозираше наличие на отрова, и последва примера му. Намери чая за приятен, леко тръпчив за езика, но не чак толкова впечатляващ, че да оправдае споменатата цена.
— И все пак — каза той на Пао Лен, докато посръбваше, — вие знаете достатъчно, за да ме познаете, като ме видите, въпреки загубата на братовчед ви.
— Човек, който властва над такива богатства, може да очаква само слава. — Пао Лен премести погледа си към Ерлин и продължи почти без пауза — изглежда, Алената лента не спазваше официалните далекозападни любезности: — Защо сега си стар? Когато те видях за първи път, бях момче. Следващия път бях мъж, а ти не се беше състарил. Сега обаче и двамата сме старци.