Да оставим моите телефонни проблеми, ами в последното писмо на Беси — все Зуи, та Зуи. Аз трябва да ти пиша, че целият живот е Пред Тебе и че ще е Престъпление, ако не се заемеш с твоята Докторска дисертация, преди да си се впуснал безразсъдно в актьорския живот. Не казва на какви точно науки иска да станеш доктор, но предполагам, че тя е по-скоро за математиката, отколкото за гръцкия, книжен плъх такъв. Най-малкото, разбирам, че тя иска да имаш на какво да Разчиташ, ако тъй или иначе не излезе нищо от актьорската ти кариера. Което може да е много разумно, сигурно е така, но нещо не ми се ще да бъда съвсем категоричен. Днес е един от дните, когато гледам цялото ни семейство през далекоглед, само че съм го обърнал обратно. Тази сутрин направо трябваше да се напрягам пред пощенската кутия, за да се сетя коя е Беси, когато видях името й на плика. Поради една много важна причина. „Курсът по литературна композиция“ ме натовари с трийсет и осем разказа, да си ги занеса опечален вкъщи за уикенда. В трийсет и седем от тях се разправя за една свенлива самотна лесбийка, говореща на пенсилвански диалект, която Иска Да Пише, а разказът се води от името на развратен прислужник. На диалект.
Не може да не знаеш, че за всичките тези години, през които съм мъкнал моята развратна литературна муза от колеж в колеж, аз дори не съм станал Бакалавър на изкуствата. Сякаш е било преди сто години, но мисля, че имаше две причини да не завърша. (Благоволи да потърпиш. Откога не съм ти писал.) Първо, защото в колежа бях истински сноб, както се случва с всички бивши Умни деца и бъдещи вечни претенденти за кандидатски степени и не исках никакви титли, щом всички неграмотни литератори и радиоговорители, и бутафорни педагози, които познавах, си ги имаха с дузини. И второ, Сиймор получи своята Докторска степен на възраст, когато другите американци обикновено завършват средно образование, и тъй като за мен беше прекалено късно да го настигна в същия блестящ стил, казах — не. Разбира се, на твоите години знаех със сигурност, че никой не може да ме накара да стана преподавател, че ако музите не ми осигурят доход, ще отида да шлифовам лещи като Букър Уошингтън. Все пак, както и да го погледнеш, аз не изпитвам никакви научни разочарования. В особено черни дни си казвам, че ако навремето се бях натъпкал с научни степени, сега нямаше да преподавам в нещо толкова снобско, и безнадеждно като „Курса по литературна композиция“. Но това си е чисто увъртане. Съдбата е неблагосклонна и според мен съвсем справедливо към всички професионални естети и всички ние несъмнено сме си заслужили печалната, словесна, академична смърт, която рано или късно ни сполетява.
Вярвам, че твоят случай е много по-различен. Все пак не може да се каже, че съм на страната на Беси. Ако ти е нужна именно Сигурност или Беси я иска за тебе, научната степен винаги ще ти даде право да разпространяваш логаритмични таблици сред подгответата на всяка скучна мъжка гимназия в провинцията и в повечето колежи. От друга страна, хубавият ти гръцки език изобщо няма да ти е от полза в който и да е университет, щом нямаш Докторска степен, както си живеем в този военно-бюрократичен, военно-академичен свят. (Разбира се, винаги можеш да се преселиш в Атина. Милата слънчева Атина.) Но колкото повече си мисля, толкова по-често пращам по дяволите всичките ти бъдещи научни степени. Знаеш ли, не мога да не мисля, че от тебе щеше да излезе далеч по-гъвкав актьор, ако в детските ти години ние със Сиймор не бяхме прибавили към препоръчаните за домашно четиво книги и упанишадите6, Диамантената сутра7 и Йохан Еркхарт8, и всичките ни стари любимци. По правило един актьор трябва да пътува с лек багаж. Като деца ние със Сиймор присъствахме на чудесен обяд с Джон Баримор9, той беше дяволски остроумен и страхотно начетен. Но едва ли беше претоварен с обемистия багаж на стандартното образование. Споменавам това, защото в края на седмицата разговарях с един доста надут ориенталец, по едно време настъпи дълбоко, метафизично затишие в разговора и аз му казах, че имам по-малък брат, който веднъж превъзмогна нещастната си любов, като се опита да преведе Мундака упанишад на гръцки. (Той се разсмя гръмогласно — нали ги знаеш как се смеят ориенталците.)
6
Упанишади (VII–III в. пр.н.е. — XIV–XV в. н.е.) — заключителна част, коментар на ведическите текстове, написан под формата на наставления на учителя към ученика. — Б. пр.
8
Йохан Еркхарт (1260–1327) — немски мислител, един от най-видните представители на философската мистика на късното средновековие. — Б. пр.