Annotation
Историята на Зулейха започва през 1930 г. в глухо татарско селце, в потресаващо мрачен патриархален свят, в който властват жестоките извечни норми на подчинение и унижение на жената. И ето че в съдбата на Зулейха настъпва неочакван поврат. Драматичните исторически събития (разкулачването и колективизацията в Русия) разрушават познатия й живот и я изправят пред тежко изпитание: останала безприютна и сама, тя се оказва сред стотиците „врагове“ на съветската власт, насила прогонени от родните им домове и отпратени в товарни вагони в Сибир. Общата съдба събира на брега на Ангара необразовани селяни и ерудирани интелигенти, деградирали престъпници и честни хора, мюсюлмани, православни и атеисти, татари, руснаци и немци… И всички те безмилостно воюващи за правото си да оцелеят.
За какво Зулейха отваря очи? За любовта, за святото майчинство, за свободата сам да вземаш решения и да се бориш за живота си, съхранявайки човешката си същност.
Гузел Яхина — Зулейха отваря очи
За автора
Любов и нежност в ада
Част първа
Един ден
На прозореца се чука
Срещата
Част втора
На път
Кафе
Казан
До поискване
Бягството
Шлепът
Част трета
Трийсет
Раждането
Първата зима
Селището
Добър човек
Шах-птица
Четирите ангела
Черната шатра
Част четвърта
Войната
Юсуф и Зулейха
Речник на татарските думи и изрази
Информация за текста
Обработка The LasT Survivors
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
Гузел Яхина — Зулейха отваря очи
За автора
Гузел Яхина е родена в гр. Казан през 1977 г. Завършва Факултета по чужди езици към Казанския държавен педагогически институт и Факултета за сценаристи към Московското училище за кино. От 1999 г. живее в Москва, където работи в областта на маркетинга и рекламата. Дебютният й роман „Зулейха отваря очи“ (2015) се превръща в литературна сензация. За него никому неизвестната дотогава писателка получава цели три от най-престижните литературни отличия в Русия за 2015 г.: националните награди „Большая книга“, „Ясная поляна“ и „Книга года“ — небивало до този момент постижение. Романът отнася и наградата „Сирано“ на френското издание Le Courrier de Russie. Правата за издаване на романа са откупени в над 22 страни.
Любов и нежност в ада
Този роман може да бъде причислен към типа литература, който сякаш беше безвъзвратно загубен след разпада на СССР. Имахме прекрасна плеяда двукултурни писатели, които идваха от някой от многобройните етноси, населяващи империята, но пишеха на руски език. Фазил Искандер, Юрий Ритхеу, Анатолий Ким, Олжас Сюлейменов, Чингиз Айтматов… В традициите на тази школа са дълбокото познаване на националния материал, любовта към собствения народ, изпълненото с достойнство и уважение отношение към хората от други националности, деликатното докосване до фолклора. Мислехме, че всичко това няма да има продължение, че то е изчезнал континент. Но се случи рядко и радостно събитие — появи се нов прозаик, младата татарска жена Гузел Яхина, която съвсем естествено се нареди сред тези майстори.
Романът „Зулейха отваря очи“ е великолепен дебют. Той притежава основното качество на истинската литература — стига право до сърцето. Разказът за съдбата на главната героиня — татарска селянка от времената на разкулачването, се отличава с истинност, достоверност и очарование, които през последните десетилетия не се срещат често в огромния поток на съвременната проза.
Донякъде кинематографичният стил на творбата усилва драматизма на действието и яркостта на образите, а публицистичността не само не нарушава повествуванието, но и тъкмо обратното, оказва се сред достойнствата на романа. Авторката връща читателя към словесността на точното наблюдение, тънката психология и най-важното, към онази любов, без която дори най-талантливите писатели се превръщат в студени регистратори на болестите на времето. Словосъчетанието „женска литература“ носи пренебрежителен оттенък — най-вече заради мъжката критика. А в същото време жените едва в двайсети век овладяха професии, които дотогава са били смятани за мъжки: лекари, учители, учени, писатели. Откакто жанрът съществува, слабите романи, написани от мъже, са неизброимо повече в сравнение с написаните от жени, и този факт трудно може да бъде оспорен. Романът на Гузел Яхина — извън всякакво съмнение, е женски. За женската сила и женската слабост, за святото майчинство, но не на фона на английска детска стая, а на фона на трудовия лагер, на този адски резерват, измислен от един от най-големите злодеи на човечеството. И за мен остава загадка как тази млада писателка е успяла да създаде толкова мощно произведение, прославящо любовта и нежността в ада… От все сърце поздравявам и нея за прекрасната премиера, и читателите — за тази великолепна проза. Това е блестящ старт.