Дрехите на Вампирица, старателно подредени по строго определен начин, заемат цялата пейка — от стена до стена. Свекървата внимателно опипва с ръце всички предмети — недоволно свива устни, все нещо оправя, оглажда. Зулейха припряно мята нещата си върху коша с мръсното бельо до вратата и отвежда старицата в парилката.
Още с отварянето на вратата ги облива горещ въздух, аромат от нажежени камъни и загрято лико. По лицето и гърба избива влага.
— Домързяло те е да напалиш както трябва, банята хич не е стоплена… — процежда бабата.
Покатерва се на най-високата леуке, просва се на нея с лице към тавана и затваря очи — да се напари.
Зулейха присяда до предварително напълнените легени и почва да размеква влажните метлички.
— Зле ги мачкаш — продължава да мърмори Вампирица. — Може да не виждам, но знам: зле е. Само ги въртиш насам-натам в легена, бъркаш ги като чорба с лъжица, вместо да ги месиш като тесто… И как можа Муртаза да избере баш тебе, мърлата? Само медът между краката не може да те засити за цял живот…
Зулейха коленичи и почва да меси метличките. Тялото й веднага се сгорещява, лицето и гърдите й стават вир-вода.
— Ха така — скрибуца гласът отгоре. — А искаше да ме удряш с неразмекнати метли, готовано. Само че аз мога да се защитя. И моя Муртаза мога да защитя. Аллах затова ме е дарил с такъв дълъг живот, за да го защитавам от тебе… Че кой освен мене ще се застъпи за момчето ми? Ти не го обичаш, не го почиташ — само се правиш. Лицемерка, студена и бездушна — това си ти. Усещам те аз, ох, как те усещам…
А за съня — нито дума. Проклетата бабушкера ще я измъчва цялата вечер. Знае, че Зулейха няма търпение да чуе. Нарочно я мъчи.
От двете метлички капе зеленикава вода. Зулейха ги взема и се качва на леукето при Вампирица. Главата й, вече в плътния слой нажежен въздух под тавана, забучава. Пред очите й се стрелкат разноцветни песъчинки, летят, плуват на вълни.
Ето, Вампирица е съвсем близко: проснала се е от стена до стена като широко поле. Кривите старчески кокали стърчат нагоре, столетното тяло се е разляло между тях на причудливи хълмчета, кожата виси на свлечени пластове. И по цялата тази неравна, ту изрязана в дерета, ту пищно бухнала долина текат, криволичат блестящи ручейчета пот…
Вампирица трябва да се пари с две ръце, като задължително се започва от корема. В началото Зулейха внимателно я гали с метличката, за да подготви кожата, после започва да я шляпа с двете метлички поред. По тялото на бабата тутакси избиват червени петна, черните брезови листа пръскат във всички посоки.
— И да ме напариш не те бива. Колко години те уча… — Вампирица повишава глас, за да надвика дългите шумни шляпания. — По-силно! Хайде, давай, мокра кокошко! Сгрей старите ми кокали!..Удряй с повече злоба, мързелано! Раздвижи рядката си кръв, може пък да се сгъсти!.. Че как любиш мъжа си нощем, като си толкова хилава, а? Муртаза ще те зареже, ще отиде при друга, дето може да бие и да люби по-здраво!.. Че то и аз мога да удрям по-силно. Пари ме по-добре, че като те почна! Ще те сграбча за косата и ще ти покажа как се прави! Аз не съм ти Муртаза, не прощавам!.. Къде ти е силата, кокошко? Нали още не си умряла! Или си умряла?!
Бабата вече крещи с цяло гърло, повдигайки към тавана изкривеното си от гняв лице.
Зулейха замахва с всичка сила и удря с двете метли като с брадва по лъщящото в трептящата пара тяло. Метличките свистят, разсичайки въздуха — старицата се сгърчва, през корема и гърдите й пробягват широки алени ленти, по които на тъмни зрънца избива кръв.
— Най-сетне — пресипнало въздиша Вампирица, като отпуска глава на пейката.
На Зулейха й прималява, свлича се по стъпалата на леукето към хлъзгавия прохладен под. Диша накъсано, ръцете й треперят.
— Хайде, пусни още пара и се залавяй с гърба ми — нарежда спокойно и делово Вампирица.
Слава на Аллах, старицата обича да се мие долу. Сяда в огромното, пълно с вода дървено ведро, внимателно пуска в него плоските торби на гърдите, увиснали до пъпа, и милостиво протяга към Зулейха ръка или крак. А тя ги трие със запарената кесия от лико и отмива дребните масурчета кир на пода.
Ред е на главата. Зулейха трябва да разплете двете тънки побелели плитчици, стигащи бедрата, да ги сапуниса и изплакне, без да докосва големите висящи обици полумесеци и без да полива с вода невиждащите очи.
Изплакната с няколко кофи студена вода, Вампирица е готова. Зулейха я извежда в съблекалнята и започва да я бърше с пешкирите, като се мъчи да отгатне ще разкрие ли бабата тайнствения си сън. А че вече го е разказала на сина си, тя не се и съмнява.
Изведнъж Вампирица болезнено я бодва отстрани с протегнатия си изкривен пръст. Зулейха изохква и се дръпва. Старицата я бодва отново. Трети път, четвърти… Какво й става? Дали не е прегряла? Зулейха отскача до стената.