Принуди се да се съсредоточи върху сцената пред нея. Навсякъде се носеха отломки — от совалки и парчета от корпуса до няколко замръзнали тела. Когато се разчисти пътека, тя замахна с двата си крака, за да се придвижи в мъртвешкия студ на космоса, и се стегна за сблъсъка с корпуса на „Банши“. Удари се в края на рампата и се хвана здраво, повдигайки се нагоре, а Гейдж и Касия я последваха. Когато се обърна, опашката на пиратския кораб на практика се беше откъснала от взрива на капитана, разпръсвайки още повече отломки. Тя огледа разрушението, търсейки Доран, но не го видя.
— Доран — извика тя през комуникационната връзка. — Къде си?
Той не отговори.
Солара се държеше здраво за ръба на рампата, докато го търсеше като обезумяла. Част от полезрението й беше закрито от прелитащ лист метал. Когато го избута настрани, тя видя Доран и стомахът й се преобърна така внезапно, че за малко да повърне в шлема си. Защото далече под руините на разбития пиратски кораб Доран беше хванат в гравитационното привличане на планетата и се мяташе и падаше неудържимо към смъртта си.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Доран не можеше да крещи. Страхът му беше прекалено голям за това.
Той размаха ръце, за да се изправи, но звездите и земята продължиха да се редуват в полезрението му, докато вече не можеше да каже кое е горе и кое — долу. Въртящите се образи отключиха рефлекса му за повръщане и към гърлото му се надигна гореща течност. Той затвори очи, преглъщайки колкото можеше повече, и се сви на топка като се опитваше да напълни дробовете си с въздух. Всяко от вдишванията му изглеждаше усилено сякаш дишаше под вода през шнорхел. Започна да брои вдишванията — едно Мисисипи, две Мисисипи[4] — като се опитваше да не обръща внимание на въпроса, който гореше в ума му.
Кога ще се ударя?
Беше стигнал до дванайсет, когато в шлема му нахлуха гласове.
— Кейн! — извика Солара. — Виждаш ли го? Той пада!
— Виждам го — чу се отговорът. — Доран, идвам! Капакът на совалката е отворен, трябва само да се хванеш и да се покатериш в нея.
Доран отвори очи и се стегна, разпервайки ръце и крака, за да окаже по-голяма съпротива и да уравновеси падането. Не се получи веднага, но след няколко опита той най-после се озова с лице към планетата под него и изскимтя, когато видя повърхността, надигаща се да го посрещне.
Натисна копчето за връзка и извика:
— Кейн!
— Точно зад теб съм — отговори Кейн. — Почти стигнах.
Доран откъсна очи от планетата и погледна през рамо. Носът на совалката го следваше по петите, но не достатъчно бързо, за да го хване. Кейн сигурно също го разбираше, защото затвори капака, за да увеличи скоростта си.
И успя. Совалката ускори движението си, но сега Доран нямаше начин да влезе вътре.
Той направи грешката да погледне надолу и за малко да се
подмокри. Ако нещо не се сучеше в следващите десет секунди, екипажът щеше да чисти останките му, размазани по предното стъкло на совалката. Обърна глава настрани и срещна погледа на Кейн, който летеше редом с него от дясната му страна.
— Нов план — извика Кейн, задминавайки го. — Ще освободя тегличите. Грабни един и не се пускай.
Първата мисъл на Доран беше, че няма да стане. Че нарушаването в баланса на тежестта ще запрати совалката във въртеливо движение, или той няма да може да се хване достатъчно здраво. Но след това погледна надолу и видя пейзажа толкова близо, че можеше да различи една тоалетна чиния на пиратите, която беше паднала преди него. Това беше достатъчно, за да го накара да раздвижи ръцете си. Той се протегна напред и сграбчи едно от металните въжета, които се извиваха от задната част на совалката, без да обръща внимание на удара от второто въже по рамото му. Опита се да навие въжето около китката си за по-сигурно, но то беше прекалено опънато.
— Дръж се — каза Кейн и издигна совалката нагоре достатъчно, за да накара Доран да се залюлее напред като маймуна на въже. Леденият вятър се вряза през ръкавиците и силна болка премина от китките към пръстите му.
Когато дойде залюляването назад, Доран стисна здраво, а мускулите му затрепериха. Един бърз поглед надолу му показа пейзажа, който профучаваше с неясни очертания от лед на около два метра от краката му — вероятно достатъчно ниско, за да оцелее, ако падне.
Но както предполагаше, тежестта на тялото му започна да клати совалката. Кейн компенсира прекалено нарушаването на баланса, при което ръцете на Доран почти се измъкнаха от ставите си. Дланите го боляха и той знаеше, че няма да издържи още дълго.
4
Прибавянето на „Мисисипи“ или друга дума с подобна дължина позволява отброяването на секундите с по-голяма точност. —