Гледайки в тези усмихнати очи, той се почувства по-малко сам.
— Предполагам — отговори тя. — Жалко, че правиш отвратителен чай.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В дните, които последваха, Солара премина към мълчаливо примирие с Доран — нито враждебно, нито приятелско. След деня, в който му бе показала татуировките си, не споделяха повече тайни, но той бе престанал да я нарича престъпница. И въпреки че продължаваше да го кара да чисти кухнята и да товари стоки, то беше само за да си осигурят добро отношение от страна на екипажа, а не от злоба.
Е, добре. Може би и съвсем мъничко злоба.
Не можеше да отрече, че потрепва от удоволствие, когато виждаше Доран да работи. С всяка нова задача ноктите на ръцете му губеха малко от блясъка си. Няколко мехури на дланите му се бяха превърнали в мазоли и според нея това беше по-привлекателно у един мъж от меката като на бебе кожа.
Така че всъщност му правеше услуга.
— Пропусна едно място — каза му тя, сочейки към мухъла около канала в банята. Рециклираният въздух на кораба беше толкова сух, че само най-издръжливите плесени устояваха, като това ги правеше почти невъзможни за унищожаване. — За това ще трябва сериозно търкане.
Доран се облегна на стената, за да си почине. Прокара ръка през изпотеното си чело и впи индиговите си очи в нея, разгорещен от физическия труд. Погледна я с уморена усмивка, която повдигна едното ъгълче на устата му, и за част от секундата две миниатюрни пеперуди изпърхаха в стомаха на Солара.
Тя потърка корема си с ръка, за да заличи чувството. Сигурно просто се вълнуваше, защото беше денят за къпане. Нищо повече от това.
— Можеш да ми покажеш как се прави — отговори той.
— Добър опит. — Тя метна кърпата си върху най-близката кабинка и закачи чантичката с тоалетните си принадлежности на душа. — Прекарах цял ден в ровене из двигателя, за да открия откъде идва това ужасно пищене. — Никакъв успех. — Този душ ми принадлежи.
— Платихме десет хиляди горивни чипа за това пътуване — захвърли парцала той. — И като казвам ние, всъщност имам предвид аз.
— И?
— И сигурна ли си, че цялата тази допълнителна работа има някакво значение?
— Разбира се — отговори Солара, докато вадеше една фиба от косата си. — Така екипажът ще ни обича повече.
— На мен не ми изглежда така. Капитанът получава безплатни работници и въпреки това не иска да ме закара до Обсидиан.
— Разбира се, че няма да те закара, не и при отношение като твоето — посочи с фибата към него Солара.
— Пф — изпуфтя насмешливо Доран. — Съмнявам се, че няколко усмивки ще променят нещо. — За демонстрация той оголи зъби и подпря брадичката си с ръце. — Дори и на това хубаво лице.
Солара се разсмя от сърце. Колкото и лоша да беше, това сякаш бе първата шега, която чуваше от Доран.
— Търпение, хубави мой приятелю. Аз ще те заведа на Обсидиан.
— Мислех, че не сме приятели — повдигна вежда той, все още усмихнат.
— Не сме.
— Какво сме тогава?
— Искаш определение ли?
— Да — отговори той. — Мисля, че искам.
Тя се замисли, докато решеше косата си. Бяха учили в един и същ колеж, но думата съученици съдържаше някакво другарско чувство. Това не можеше да важи за момчето, което някога бе публикувало снимка в своя SnapIt акаунт, на която тя бе с мръсен гащеризон, за да докаже, че е носила същите дрехи два поредни дни. Преди месец бе смятала Доран за враг, но това също вече не важеше. Сега бяха в непознати води, изследвайки пътя ден за ден.
— Съучастници — реши накрая Солара. — Така биха ни класифицирали Пазителите на Реда.
— Съучастници — сбърчи нос той. — Звучи малко непълно.
— Непълно? Бос ли ходиш, ако не намериш обувки, които да ти паснат до съвършенство?
— Или ръкавици, в случая — каза той, кимвайки към ръцете й. — Прав бях. Ти наистина се къпеш с тях.
Не беше вярно и той го знаеше, затова Солара не си направи труда да отговори.
— Трябва да спреш да ги носиш. Никой не се интересува от татуировките ти. Като ги криеш, придаваш прекалено голямо значение на това мастило.
— О, значи вече си терапевт? — попита тя.
— Просто здрав разум — той внезапно се намръщи и мълчаливо се втренчи в собствените си кокалчета. По лицето му премина сянка, която накара Солара да се зачуди за какво мисли. — Повярвай ми — измърмори той. — Щом аз мога да понеса да гледам татуировките ти, значи и ти можеш.