— Оказа се, че съм наистина зле в танците на масата — каза Солара и изхълца за ефект.
— Майка ти ще ме убие — наведе глава Рени.
Едва сдържайки се да не извърти очи, жената бутна един таблет през гишето и кимна към мястото зад тях.
— Попълнете това и чакайте там. След малко ще ви извикат.
Рени я отнесе в далечния край на чакалнята, където Солара привлече погледите на поне двайсетина отегчени пациенти, които я зяпаха сякаш никога по-рано не бяха виждали дебютантка. Не можеше да ги вини. Ако ролите им бяха разменени, тя сигурно щеше да зяпа най-любопитно от всички. Отначало вниманието я притесняваше, но след това чу познато име в новините, които вървяха на екрана над главите им, и останалата част от фоайето престана да съществува.
Все още няма информация за местонахождението на Доран Сполдинг — съобщи една журналистка от високоговорителя на тавана, — талантливия възпитаник на Академията, издирван за същото престъпление, за което баща му, президентът на „Сполдинг Ентърпрайзис“, е в затвора без право на гаранция, докато очаква съдебното дело.
Двамата с Рени отправиха погледи към екрана, откъдето Доран им се ухили във висока резолюция, застанал до една по-възрастна, малко по-висока версия на самия него, облечена в костюм от три части. Нищо чудно, че не можеше да се свърже с баща си — човекът беше в затвора.
Според официални говорители на Слънчевата Лига — продължи жената — бащата и синът са организирали кражбата на вещество, известно под името Инфиниум, от строго охраняван правителствен кораб. Прокуратурата нарича доказателствата изобличаващи, но водещият защитата продължава да отхвърля обвиненията от името на двамата, въпреки че ДНК доказателства, открити на мястото, свързват Доран Сполдинг с извършеното престъпление.
Инфиниум? Какво беше това и защо го охраняваха така строго? Солара се опита да си представи как Доран се промъква на военен кораб и извършва кражба. Невъзможно. Може би беше направил нещо, с което се е замесил, без да иска.
Смята се, че младежът пътува с прислужница, осемнайсетгодишната Солара Брукс, осъдена престъпница, която се издирва за разпит във връзка с разследването на измама с кредити. Тя може да бъде идентифицирана по татуировките и по белег по рождение…
Солара не изчака да види снимката си на екрана.
— Изведи ме от тук — прошепна тя на Рени, сграбчвайки ръката му толкова силно, че го накара да се свие от болка. За всички, които я гледаха, тя притисна ръка до устата си и изохка: — О, боже. Мисля, че ще повърна.
Той я вдигна на ръце и се върна при киселата жена на регистратурата, която ги заведе в самостоятелна стая за прегледи веднага, щом Солара започна да издава звуци, сякаш ще повърне. След по-малко от минута Солара седеше на тапицирана маса с леген за повръщане на скута си. Рени шепнеше успокоителни думи и разтриваше гърба й, докато останаха сами. След това той прокара пръсти през косата си и изсъска някаква ругатня.
— Да не изпадаме в паника — каза той, противоречейки си като се въртеше нервно в кръг. — С всичкия грим, който си си сложила, и собствената ти майка няма да те познае.
— Сигурна съм — измърмори Солара. — Иди да потърсиш тъкан-свързващото. Ако някой те попита защо се разхождаш из залите, кажи им, че съм те изпратила за газирана напитка.
— Газирана напитка — повтори той, кимайки.
— Побързай. Няма да им отнеме много време да разберат, че глезенът ми не е навехнат. Ще отлагам прегледа колкото мога, но…
Рени излезе, преди Солара да е довършила изречението.
Сама в стерилната стая, Солара се опита да успокои пеперудите в стомаха си, като си напомняше, че Рени е прав. Всеки недостатък, по който можеха да я познаят — от белега по рождение до татуировките, беше скрит под пласт холографска козметика. Фалшивата й самоличност щеше да издържи, ако тя самата не дадеше повод да се съмняват в нея.
След няколко минути чу потропването на приближаващи стъпки и се сви на топка върху масата за прегледи, придавайки си толкова покъртителен вид, колкото позволяваше тясната й рокля. Вратата се отвори и един мъж попита:
— Госпожица Вандербилт?
Солара се изправи с хленч и замръзна, когато погледът й се спря на момчето пред нея. С гладкото му като на бебе лице и телосложение на бездомно дете никой не би могъл да го вземе за мъж. Беше толкова млад, че тя си помисли, че може да е санитар. Но след това погледна значката, закрепена на престилката му, на която пишеше Д-Р ДЕТ[2].
Сигурно беше шега.