Дърветата сякаш се подредиха в стена. Облаци листа падаха и режеха, и жилеха кожата на Тристан, късаха и деряха дрехите му. Той тичаше нагоре по склона, бръскаше листата със свободната си ръка и отмахваше клоните с торбата.
Нечий вой наруши тишината. Беше косматият дребосък. Беше приклекнал и виеше към небето.
— Престани — каза Тристан. — Почти стигнахме. — Сграбчи косматото създание за ръчицата с голямата си ръка и го затегли напред.
И изведнъж се озоваха на истинската пътека: зелена алея през сивата гора.
— Тук вече в безопасност ли сме? — задъхано попита Тристан и се огледа.
— В безопасност сме, стига да вървим по пътеката — каза косматият дребосък, пусна торбата си на земята, седна на тревата и се загледа в заобикалящите ги дървета.
Бледите дървета се разклатиха, въпреки че нямаше вятър, и на Тристан му се стори, че се разтърсват от гняв.
Спътникът му се разтрепери, косматите му пръсти опипваха зелената трева, галеха я. Вдигна поглед към Тристан.
— Да си носиш нещо като алкохол? Или пък случайно манерка горещ сладък чай?
— За жалост не — отвърна Тристан.
Дребосъкът изсумтя и бръкна в голямата си торба.
После каза:
— Обърни се. И не надничай.
Тристан се обърна.
Чу се шум от ровичкане и измъкване на нещо. След това на затваряне на ключалка, а след това:
— Вече можеш да се обърнеш, ако искаш. Държеше лъскава бутилка и отчаяно се опитваше да издърпа тапата.
— Ъъ. Да ти помогна? — попита Тристан с надеждата, че въпросът му няма да обиди косматия дребосък. Но притесненията му бяха безпочвени: спътникът му бутна бутилката в ръцете му.
— Я пробвай. Твоите пръсти по ги бива за тази работа. Тристан извади тапата. Разнесе се омаен аромат на мед, горено дърво и карамфил. Младежът върна бутилката на дребосъка.
— Грехота е толкова рядко и добро питие да се пие от бутилката — каза косматият дребосък, отвърза дървената чашка от колана си и с треперещи ръце сипа в нея малко от кехлибарената течност. Подуши я, отпи и оголи ситните си остри зъби в доволна усмивка.
— Аааааах. Така е по-добре.
Подаде чашката на Тристан и каза:
— Пий бавно. Тази бутилка струва колкото цял кралски откуп. Платил съм за нея два големи синьобели диаманта, една пееща птичка играчка и люспа от дракон.
Тристан отпи. Питието го затопли до пръстите на краката и главата му се изпълни с милион мехурчета.
— Добро е, нали?
Тристан кимна.
— Боя се, че е прекалено добро за такива като мен и теб. Няма значение. Много е полезно в трудни моменти, а този определено е такъв. Давай да се махаме от тази гора. Ама накъде…?
— Натам. — Тристан посочи наляво.
Дребосъкът запуши бутилката, прибра я в джоба си, метна торбата си на рамо и двамата поеха по зелената пътека през гората.
След няколко часа белите дървета започнаха да оредяват и накрая двамата излязоха от сухата гора и тръгнаха между две ниски груби каменни стени покрай висок речен бряг. Тристан погледна назад и не видя никаква гора: зад гърбовете им се простираха само обрасли с пирен червеникави хълмове.
— Тук можем да спрем — каза спътникът му. — Трябва да поговорим. Седни.
Остави огромната си торба, покатери се върху нея и погледна надолу към Тристан, който седна на един камък край пътя.
— Има тука нещо, което не разбирам. Я пак ми кажи. Откъде си?
— От Стената. Вече ти казах.
— Кои са майка ти и баща ти?
— Баща ми е Дънстън Торн. Майка ми е Дейзи Торн.
— Ммм. Дънстън Торн… Ммм. Знам го. Подслони ме за една нощ. Не е лошо момче, макар да е голямо дърво, когато му се спи на човек. — Той се почеса по муцуната. — Но това пак не обяснява… а бе няма ли нещо необичайно в семейството ти?
— Сестра ми Луиза може да си мърда ушите.
Косматият дребосък пренебрежително размърда собствените си големи космати уши.
— Не, не може да е това. По-скоро имах предвид баба известна баячка или чичо прословут магьосник, или нещо вещерско във фамилното дърво.
— Не ми е известно да има такива неща — призна Тристан.
Дребосъкът промени тактиката.
— В коя посока е Стената?
Тристан посочи.
— Къде са Спорните хълмове?
Тристан отново посочи без колебание.
— Къде са Катавиаровите острови?
Тристан посочи на югозапад. Докато дребосъкът не ги спомена, не знаеше, че има такова нещо като Спорни хълмове или пък Катавиарови острови, но беше напълно сигурен за местоположението им, както беше напълно сигурен за местоположението на левия си крак или носа си.
— Хмм. Я да видим пък това. Да знаеш къде е Негова необятност Теле мускусно?
Тристан поклати глава.
— А да знаеш къде е цитаделата на Негова необятност Теле мускусно?