Тристан и Вечерна бяха щастливи един с друг. Не завинаги, защото този крадец Времето в крайна сметка завлича всичко в прашния си склад, но бяха щастливи доста дълго време. И когато Смъртта дойде да вземе своето и прошепна тайната си на ухото на осемдесет и втория лорд на Бурелом и той кимна с побелялата си глава и не каза нищо повече, народът му го отнесе в Залата на предците, където почива и до ден днешен.
След смъртта на Тристан се появиха такива, които твърдяха, че бил член на Братството на Крепостта и че взел решително участие в ограничаването на властта на Магьосническото кралство. Но истината за това, както и за много други неща, умря заедно с него и слуховете не бяха потвърдени.
Вечерна стана лейди Бурелом и се доказа като по-добър монарх, отколкото се бяха надявали всички, както в мир, така и във война. За разлика от съпруга си, не остаря и очите й бяха все така сини, а косата й все така златистобяла и — както понякога изпитваха на главите си свободните граждани на Бурелом — тя си остана все така сприхава, както в първия ден, когато Тристан се беше запознал с нея при езерото в гората.
И до ден днешен накуцва, но никой в Бурелом не го споменава, както и не споменава, че блести и свети, и сияе, когато е тъмно.
Казват, че всяка нощ, когато държавните дела й позволяват, се качва сама на най-високото място в двореца и стои там часове наред, без дори да забелязва студените планински ветрове. Не казва нищо и само гледа нагоре към тъмното небе, и с тъжни очи наблюдава бавния танц на неизброимите звезди.
Благодарности
Първо и най-вече, благодаря на Чарлз Вес. Той е най-близкото съвременно подобие на великите викториански илюстратори на приказки и без вдъхновението от неговото изкуство нямаше да съществува нито една дума от тази приказка. Всеки път, когато свършвах поредната глава, му се обаждах и му я прочитах и той ме слушаше внимателно и се смееше на правилните места.
Благодаря на Джени Лий, Карен Бергер, Пол Левиц, Мерилий Хайфец, Лу Ароника, Дженифър Хърши и Тиа Маджини: всички те помогнаха тази книга да стане реалност.
Безкрайно съм задължен на Хоуп Мирлийс, лорд Дънсейни, Джеймс Бранч Кабъл и К. С. Луис, където и да са те сега, задето ми показаха, че приказките могат да бъдат и за възрастни.
Тори ми зае къщата си, в която написах първата глава, като в замяна само поиска да я превърна в дърво.
Имаше хора, които прочетоха всичко написано и ми казаха кое е правилно и кое не е. Ако не съм ги послушал, грешката не е тяхна. Специални благодарности на Ейми Хорстинг, Лиза Хенсън, Даяна Уейн Джоунс, Крие Бел и Сузана Кларк.
Съпругата ми Мери и секретарката ми Лорен свършиха огромна работа върху тази книга, защото преписаха на компютър първите няколко глави от написаната от мен на ръка чернова, за което просто не мога да им благодаря достатъчно.
Честно казано, децата не бяха от абсолютно никаква помощ, и още по-честно, смятам това винаги да си остане така.
НИЙЛ ГЕЙМЪН, юни 1998 г.