Нуми се поспря да чуе следващите думи на песента и отново запревежда:
— И аз ще тръгна с истинските звездни хора, за да ви донеса в шепите си истинската истина за световете… Приел е поканата ни! — шумно се зарадва момичето накрая.
— Значи ще трябва после и да го връщаме — понацупи се Ники. — Но те пак ще го убият.
— Може би ще поиска да остане някъде другаде — възрази му Нуми, неотстъпчива в своята доброта.
Завършил песента си, Короторо отново се поклони на своите спасители.
— Кажи му да не ми се кланя толкова, иначе няма да го взема с нас — рече Ники. — Ние сме равни, не сме му там някакви бебешори.
— Но това сигурно е техен обичай, Ники! Не бъди такъв! С него ще ни бъде по-весело, ще видиш. Не чу ли какви хубави песни пее? Ето го! — скочи тя ликуващо. — Ето го, там!
Макар и да не разбра думите й, Короторо също погледна към небето, където сочеше ръката на момичето. И падна на колене като пред някакъв олтар.
От безброя звезди бе се откъснала една и стремително се носеше право към тях. Ставаше все по-голяма и по-слънчево жълта.
— Той ли е? — попита Ники с разтуптяно сърце.
— Нали ти казах! А ти не вярваше. Не е останал тука да ни чака, за да не го види някой. Това би било вмешателство в живота на тукашните хора.
— А Короторо нали ще го види?
— Но той ще дойде с нас, забрави ли?
— Красив е — рече момчето. — Като метеор се носи!
И се чувствуваше не само признателен на това загадъчно същество, чувствуваше, че го и обича сега, както се обича роден дом.
Космическият Пегас описа един плавен кръг над главите им, избра си място и легна на десетина метра от пирамидката, която бяха натрупали от тревни чимове. Понамести се като огромна птица, когато ляга да мъти, и светлината му угасна. Но ламомагаретата чак сега се подплашиха и хукнаха в обратна посока. Каруцата ужасена задрънча подире им.
Никой не тръгна да ги гони, защото и никому вече не бяха потребни.
— Хайде, Короторо — подкани го момичето. — Трябва веднага да отлетим, докато не е дошъл някой.
Дебелият певец обаче не помръдна от мястото си. Стоеше на колене пред Мало, сякаш му се молеше.
— Не се плаши, мили Короторо. Това е само една добра звезда, която ще ни отведе при другите звезди — постара се тя да му говори в тукашните представи. — После, ако желаеш, ние ще те върнем отново на това място. Само да се убедиш, че твоята истина за световете е вярна.
— Ами ако излезе невярна — неочаквано заклати глава певецът. — Ако звездните се окажат прави?
— Но нали ти казах, че е точно така, както ти го пееш!
— Вярвам ви. И съм много щастлив, че моята истина е вярна.
— Защо тогава не искаш да дойдеш?
— Ами ако все пак излезе невярна?
— Буф, съвсем не те разбирам — едва не изплака момичето. — Хем вярваш, хем не вярваш! Защо я пееш тогава, като не вярваш в нея?
— Вярвам, вярвам в нея — побърза да я увери той. — Но ако излезе невярна, тогава аз значи лъжа хората. Ако пък излезе вярна, тогава няма да бъде вече моя истина. А сега си е само моя, разбираш ли?
— Не те разбирам — безпомощно отвърна момичето и се обърна към Ники за съвет.
Успокоен от присъствието на Мало, Николай отново можеше вече и да се шегува.
— В своя дълъг и не лек живот — започна той с гласа на прадядо си — аз май не съм срещал такъв певец. Той…
— Ники — сопна му се момичето. — Пак искаш да кажеш нещо лошо.
— Съвсем не, аз…
Но Короторо го прекъсна с настойчиво гукане, досетил се навярно, че се карат заради него.
— Аз мога да пея само за истини, които са мои, разбираш ли? — настоя той да обясни своето поведение. — За други истини не мога да пея. Ако после разказвам тук, че лично съм бил при звездите, никой няма да ми повярва. А така беззвездните знаят, че това са мои песни. Те обичат такива песни и ми вярват. И все повече хора ще ми вярват. Дори някои звездни ми повярваха и вече се отказаха от звездите си, и започнаха да работят също както беззвездните.
— Още ли се дърпа? — попита Ники, раздразнен от неоправданото, както му се струваше, губене на време.
— Не иска. Нямало после да му повярват. А сега му вярвали. Пак тая странна логика! Чакай да се посъветвам с мозъка си. — Тя се заслуша в себе си и скоро додаде. — Хората тук изглежда вярват повече в истината, която е в песните, отколкото в истината, която е пред очите им. Странно, нали?
— Напомни му, че ще го убият!
Певецът тъжно поклати глава, след като изслуша напомнянето.
— Така е, ще ме убият. Но тогава още повече хора ще ми повярват. И ще запеят песните ми. И когато всички ми повярват, ще ми вдигнат паметник. А в паметниците най-много се вярва.