Выбрать главу

Тя обаче не го остави да се надигне. Хвана го с две ръце за ушите и забоде носа си в бузата му. Момчето се задърпа и доста грубичко се освободи от ръцете й. Ушите му светеха така червени, че в цивилизацията, която току-що бяха напуснали, сигурно щяха да платят за тях колкото за най-скъпите червени звезди.

— Прощавам ти, само защото си експериментална.

Но думите му не бяха чак толкова сърдити. Можеха да минат и за шега. Защото, какво пък толкова? На героя винаги се полага целувка, а той си се чувствуваше мъничко герой на това приключение.

Нуми бе се отправила мълчаливо нанякъде. Той се обезпокои:

— Ало, експеримента! Накъде?

— Ако още веднъж ми кажеш така, аз пък ще ти викам „Лудото“!

— Ти май се разсърди?

— Не, но не разбирам защо си такъв.

— Чужда цивилизация, какво да се прави!

— Да, вярно! Ти произхождаш от маймуна — показа момичето, че въпреки изкуствения си мозък, умееше да иронизира. А може би защото той беше изключен сега. И тя посегна към ухото си. — Прощавай, но ще го оставя включен. Искам да разбера защо веднъж се държиш като дете, друг пък като истински мъж.

— Недей! Сигурно е от пубертета.

— Какво е това?

Ники виновно й разказа за тая доста неприятна възраст, когато още не си станал мъж, но вече не си и дете. И лесно избухваш, и лесно бликват сълзите в очите ти, а след буйна радост понякога те обзема страшна безименна скръб.

— И гласът ми затова е такъв дрезгав — рече той.

Нуми изпитателно го гледаше, сякаш да се увери, че наистина е такъв: ни дете, ни мъж и да разбере какво ще да е пък третото, което лежеше между тях. Но внезапно притича към него с уплашен вик.

— Какво е това?

Хвана отново още неизбледнелите му уши и обърна лицето му към светлината на фенерчето.

— Цялата ти страна е в някакви… някакви… — не намери тя думата. — Не те ли боли?

— Не, какво има? — разтревожи се Ники и веднага усети сърбежа.

Бузата го засърбя „адски“, както би се изразил той на Земята. Пръстите му напипаха някакви едри мехурчета или пъпки.

— Да не би… Да не би защото… Ще питам мозъка си — каза експерименталното момиче и натисна копченцето зад ухото си. Послуша мъничко, рече: — Несъвместимост, казва той. Навярно от целувката ми. Несъвместимост на организмите.

— Ще мине — храбро я успокои Ники. — Нашите доктори го наричат алергия. Като дете бях много алергичен. И все на хубави неща! На ягоди, на мед, на шоколад…

Той прекъсна изброяването си и пак се сконфузи, защото думите му, че бил алергичен все на хубави неща, сякаш се отнесоха и за целувката й.

Ники, който за пръв път излизаше в Космоса, не знаеше, естествено, че това не е същата алергия. Но всеки от вас, който е целувал същество от друга планета, знае, че бузата му веднага се изприщва.

14

КАКВО Е „ДРЪН-ДРЪН“? ПРОЩАВАНЕ С ГЕРОИТЕ

Нуми беше неутешима.

— Но това е ужасно — каза тя. — Да не могат две цивилизации да се целунат!

— Е, няма пък да се целуват! Много важно! — изръмжа Николай и му идваше да одере кожата от бузата си.

— Всмукни от тръбичката с лекарството в шлема. Може да помогне.

Той я послуша, но нахлузи целия шлем, за да скрие лицето си. Сигурно изглеждаше много грозно с тия пъпки.

Капчицата лекарство, която пусна тръбичката, мигом проникна с хиляди тънки иглици в езика му, в цялата му устна кухина. Беше толкова неприятно, че той престана да усеща за известно време сърбежа. Стресна се: дали това лекарство от чуждата цивилизация нямаше да го отрови, щом дори целувките й са отровни за него? И побърза да махне шлема.

— Още не е минало — рече Нуми. — Ела, ще го намажем с храната на Мало. Може би като се нахрани кожата, да и мине.

И тя виновно му подаде ръка. Ники знаеше вече откъде се минава за оня казан с чудодейната каша, но я пое, защото не взеха фенерчето. Той пак нямаше да позволи да го използуват, докато се събличат и обличат.

В тесния проход обаче трябваше да се пуснат, а момичето излезе напред, за да води. Мълчаха и пълзяха слепешката в непрогледна тъмнина.

— Нуми — обезпокои се момчето, — а Мало накъде лети сега?

— Не знам.

— Как така не знаеш? Ами ако ни отнесе кой знае накъде?

— Нека ни отнесе кой знае къде! — отзова се гласът й като треперливо ехо.

Много особено му прозвуча този глас и той запита предпазливо:

— Нуми, плачеш ли?

— Плача! — изхлипа тъмнината пред него.

— Но защо? Ти не си виновна.

— Сигурно си нямам на Пира вече ни мама, ни татко, ни никого. Пък ти си несъвместим с мен.