Сетне внезапно всичко приключи и той се оживи:
— Девет минути до развода. А ти все още трябва да се изкъпеш и да се преоблечеш. На бегом, войнико!
VII
Няма да говоря повече за подготовката си като новобранец. В основата си тя беше предимно рутинна работа, която престана да ме угнетява, така че за нея практически няма какво толкова да добавя.
Искам да разкажа обаче за енергийните костюми, отчасти защото бях очарован от тях, а също и защото по-късно те ми докараха доста неприятности. Не се оплаквам — получих, каквото ми се полагаше.
Един войник от МП живее благодарение на бронескафандъра си приблизително по същия начин, по които човекът от групата К-9 преживява със своя кучешки партньор. Енергийното въоръжение е едната причина, поради която ние наричаме себе си „подвижна пехота“, а не просто „пехота“. (Другата причина са космическите кораби, които ни спускат и капсулите, в които се спускаме.) Нашите костюми ни позволяват да виждаме по-добре, снабдяват ни с по-добри уши, дават ни по-здрави гърбове (за да носим тежки оръжия и повече муниции), по-здрави крака, повече разсъдък („разсъдък“ във военизирания смисъл; човекът в костюм може да бъде също толкова безразсъден, колкото и всеки друг — макар че за нас е по-добре да не бъдем), повече огнева мощ, по-голяма издържливост и по-малка уязвимост.
Костюмът не е обикновен космически скафандър — макар че може да служи и за такъв. Той не е предназначен за броня — макар че Рицарите на Кръглата Маса едва ли са били защитени от своите доспехи така добре като нас. Той не е и танк — но всеки отделен МП редник би могъл да посрещне цял ескадрон от тези железни грамади и да ги порази, без да бъде подпомаган от другиго (ако някой е достатъчно глупав да изпраща танкове срещу МП). Костюмът не е космически кораб, но може да лети, а от друга страна, нито космическите кораби, нито бойните самолети могат да се разправят ефективно с човек в бронекостюм, освен чрез тотално бомбардиране на района, в който се намира (все едно да запалиш цяла къща, за да докопаш една бълха!). В противовес на това, ние можем да правим много неща, които нито един кораб — въздушен, подводен или космически — не е в състояние да извърши.
Има безброй други начини да се предизвика масирано разрушение с помощта на кораби и ракети от един или друг вид. Това води до катастрофи, които са толкова всеобхватни, че войната свършва веднага, защото дадена нация или планета престава да съществува. Това, с което се занимаваме ние, е съвсем различно. Ние правим войната толкова лична, колкото е ударът по носа. Ние внасяме в нея избирателност, прилагайки точно искания натиск върху определената точка в набелязаното време. На нас никога не ни е било нареждано да слезем долу и да убием или да заловим всички сакати или червенокоси в определена територия, но ако ни кажат, ние можем да го сторим.
Ние сме момчетата, които се спускат от небето и отиват на посоченото място, в зададения час; ние окупираме набелязания терен, влизаме в него, изкопаваме враговете от дупките им, принуждаваме ги понякога да се предадат, а друг път да умрат. Ние сме кървавата пехота, американските войници, които ходят там, където се намира врагът и се срещат очи в очи с него. Ние правим това, с известни промени в оръжията, но с много малка промяна в същността на своя занаят, поне от пет хиляди години насам, когато акадските пехотни щурмоваци са принудили шумерите да посрещнат Саргон Велики като свой роднина1.
Може би някой ден политиците ще бъдат в състояние да се справят и без нас. Може би някой гений с късогледство, с изпъкнало чело и кибернетичен ум ще изобрети робот, които ще може да пропълзи в дупката на противника, да обезвреди съпротивата му и да го принуди да се предаде или да умре — без да пострадат тези от собствените ни хора, които са задържани като заложници там долу. Не бих могъл да зная; аз не съм гений, аз съм МП. Но докато построят машината, която да ни замести, моите колеги могат да вършат тази работа — и аз също бих могъл да им бъда от полза в нея.
Вероятно някой ден проблемите ни ще бъдат разрешени по чудодеен начин и всичко ще се подреди добре, а ние ще пеем, че „вече няма да се учим на война“. Вероятно в същия този ден и леопардът ще напусне леговището си и ще си намери работа като крава от Джързи. Пак повтарям обаче, че не съм съвсем сигурен в това. Нали не съм професор по космическа политика? Аз съм един МП. Когато правителството ме изпрати някъде, аз отивам. Междувременно продължавам да отделям доста време на спалния си чувал.
1
Саргон I, цар на Акад. Около 2350 г.пр.н.е. побеждава шумерския владетел Лугал Загиси и обединява значителна част от Месопотамия под властта си. Наследниците му се титулуват и „Господари на четирите страни на света“. Бел. ред.