— Да, сър. Да установя мястото на пробива. Да се изтегля и да избегна контакта с тях. Да наблюдавам и да докладвам.
Привиках подслушватели девети и десети от средния парцел на „Булеварда на Дървениците“ и ги насочих към Истър 9, отдясно и отляво, като им наредих да спират на всяка половин миля и да се ослушват за „пържсени яйца“. В същото време снех пост дванадесети и го пратих в посока на нашия тил. Отдалечавайки се, те трябваше да докладват как затихва звукът.
Междувременно моят сержант прегрупираше взвода. Всички, освен дванадесетте души, които подслушваха повърхността на почвата, бяха прехвърлени в предната зона между селището на Дървениците и кратера. Тъй като ни бе заповядано да не нападаме по собствена инициатива, ние и двамата се притеснявахме от перспективата взводът да остане разгърнат с твърде широк обхват на действие и хората да не могат да си оказват взаимна подкрепа. Така че той ги пренареди в една компактна линия, дълга пет мили, като постави отделението на Брамби отляво, най-близо до колонията на Дървениците. Сега хората ми бяха разположени на разстояние, по-малко от триста ярда един от друг. За тях това означаваше да застанат, кажи-речи, рамо до рамо. Сержантът остави девет души на подслушвателните станции на такова разстояние от левия и десния фланг, на което можеше да им се окаже евентуална помощ в случай на опасност. Само аз и тримата подслушватели, които работеха заедно с мен, бяхме извън обхвата на бързата военна взаимопомощ.
Казах на Бейон от Росомахите и на Дьо Кампо от Ловците на глави, че вече не патрулирам и им обясних защо, после рапортувах за нашето прегрупиране на капитан Блекстоун.
— Щом така ти е по-удобно… — изръмжа одобрително той. — Откри ли някакви признаци, които да подсказват къде ще стане пробивът?
— По всичко изглежда, че центърът му наистина ще бъде около Истър 10, капитане, но е трудно да се определи с абсолютна сигурност. Звуците са твърде силни в една зона с диаметър около три мили — и ми се струва, че въпросната зона продължава да се разширява по периферията. Опитвам се да измеря интензивността на нарастването й по цифровата скала. Смятате ли, че са способни да прокопаят някакъв нов хоризонтален тунел под самата повърхност?
Изглежда въпросът ми го свари неподготвен.
— Възможно е. Надявам се да не си прав. Ние искаме те да изскочат навън.
Той направи пауза, за да помисли и сетне добави:
— Уведоми ме, ако центърът на шумовете се премести другаде. Бъди предпазлив.
— Да, сър. Капитане…
— Какво има?
— Казахте ни да не ги нападаме, след като осъществят пробива. Няма ли да предприемем нещо? Нима ще си останем само зрители?
Той отложи отговора си за петнадесет или двадесет секунди и аз предположих, че се консултираше с някой от големите началници. Най-сетне каза:
— Мистър Рико, вие няма да атакувате около или близо до Истър 10. Но в останалите квадрати ви разрешавам да ловувате.
— Да, сър! — Бях щастлив. — Ще подгоним Дървениците.
— Джони! — прекъсна ме той. — Ако разбера, че преследваш медали вместо Дървеници, лошо ти се пише!
— Капитане — обидих се аз, — какво общо имат тук медалите? На мен ми стигат и Дървениците.
— Хубаво! Престани тогава да ме безпокоиш.
Повиках своя взводен сержант, обясних му новите ограничения, при които щяхме да работим, казах му да сведе информацията за тях до всички и да се увери, че костюмът на всеки от хората ми е зареден с опреснен въздух и че енергийното им захранване е в изправност.
— Току-що приключихме с това, сър. Предлагам да сменим момчетата, които ви придружават — и той спомена имената на трима свободни пехотинци, които би могъл веднага да ми изпрати.
Предложението бе разумно, тъй като моите подслушвачи бачкаха вече от доста време без почивка. Но защо свободните от наряд, които той ми изброи, бяха все разузнавачи?
Тук аз внезапно се сетих и се самообвиних едва ли не в безразсъдство. Костюмът на разузнавача е бърз, колкото командния костюм и е близо два пъти по-бърз от този на обикновения пехотинец. През изминалия час бях изпитвал натрапчивото чувство, че съм пропуснал нещо съществено при тази нервност, която ме бе обзела поради непосредствената близост на Дървениците.
Сега вече знаех. Бях отдалечен на десет мили от моя взвод с група от трима души — и всеки един от тях бе в обикновен костюм. Когато Дървениците изскочеха изпод земята, аз щях да се изправя пред една нерешима дилема… защото моите спътници просто нямаше да могат да се придвижат толкова бързо, колкото мен.