Бях скочил отново, когато ударната вълна ме подхвана и ме отхвърли настрани. Дали това не бе една от „тапите“, които нашите сапьори бяха поставили, за да запушат подземния им проход?
— Първо отделение! Пригответе се! Възможна е нова ударна вълна!
Паднах направо върху група от три-четири Дървеници. Те не бяха мъртви, но не бяха годни и да се сражават — едва мърдаха. Скочих и им изпратих една граната на раздяла.
— Бийте ги точно сега, момчета! — извиках аз по общия канал. — Те са зашеметени. И знайте, че следващият взрив…
Втората вълна ме грабна, докато произнасях последната реплика. И все пак тя бе далеч по-слаба от онази, която ни насмете преди малко.
— Куна! Събери отделението си! Заемете се веднага с Дървениците, но бъдете предпазливи!
Отзивът на моето повикване бе вял и бавен. Липсваха твърде много звена от веригата поне според моя монитор, който отчиташе физическите параметри на редниците. Затова пък на Дървениците взривът им бе дошъл на нагорно. Огледах се и набързо докопах половин дузина Дървеници, които пречуках без угризения на съвестта. Последната от тях живна миг преди да я подпаля и се опита да ме връхлети. Защо взривната вълна ги засегна по-силно, отколкото нас? Защото не носят скафандри ли? Или пък някой от техните скрити под земята „диригенти“ бе получил долу мозъчно сътресение?
На повикването ми откликнаха деветнадесет действащи бойци. Двама от хората ми бяха мъртви, двама — ранени и още трима бяха неспособни да продължат акцията, защото скафандрите им бяха излезли извън строя. Навар едва смогна да презареди два костюма, като задигна някои от чарковете и енергийните източници от костюмите на мъртвите и ранените. Дефектът на третия костюм се дължеше на повреда в радиото и радарната система, която не можеше да бъде отстранена при полеви условия, така че Навар натовари притежателя му със задачата да охранява ранените. Това бе всичко, с което можехме да си помогнем, докато чакахме да получим подкрепление.
Междувременно аз инспектирах заедно със сержант Куна трите изхода, откъдето Дървениците си бяха проправили път навън, след като бяха напуснали свърталището си. Сравнението на нашите изчисления с данните от предполагаемата карта на екстрасенса показа, както можеше да се очаква, че Дървениците бяха пробили отвори на местата, където тунелите минаваха най-близко до повърхността.
Една от дупките вече бе затворена; отгоре й се мъдреше огромен скален отломък, изтъркалян от взрива. Дървениците не показваха активност и във втората, която продължаваше да зее; казах на Куна да сложи на пост до нея — един войник, изпълняващ длъжността ефрейтор, и неговия подчинен със заповед да убиват всички единични екземпляри, които се опитат да изпълзят оттам или да я запушат с бомба, ако Дървениците започнат да се изсипват навън в гъмжило. Много му е лесно на Небесния маршал да си седи там горе и да съветва отвисоко входовете на дупките да не се затрупват, но аз трябваше да се справя с конкретна практическа ситуация, а не на думи.
После разгледах третата дупка — тази, която беше погълнала моя взводен сержант и половината ми взвод в добавка към него.
Един от коридорите на Дървениците минаваше на около двадесет фута от повърхността и именно там те бяха продупчили скалния таван на тунела. Къде беше отишла излишната скална маса след „пърженето на яйцата“ и каква техника бе причинила този шум на цвъртящо в тиган олио — това не ми беше известно. Скалният похлупак чисто и просто липсваше, а стените на тунела бяха влажни и насечени. Разгледах картата си и се досетих какво се бе случило: другите две дупки, за които вече споменах, представляваха завършеци на малки странични тунели, прокопани от Дървениците. Тази обаче бе вход към основния им лабиринт — явно останалите две са били предназначени да отвлекат вниманието ни, а главната им атака бе дошла именно оттук.
Интересно как Дървениците усещаха човешкото присъствие отвъд плътния скален слой?
Нищо не се виждаше в тази дупка, ни Дървеница, ни човек. Куна уточни посоката, в която бе тръгнало Второ отделение. Това станало седем минути и четиридесет секунди, след като взводният сержант вече бил слязъл долу и малко повече от седем, след като Брамби се втурнал подир сержанта. Аз се взрях в тъмнината и почувствах как започна да ми се повдига.
— Сержант, поеми командването на отделението си — казах аз, като се опитах да придам бодрост на гласа си. — Ако ти потрябва помощ, обърни се към лейтенант Хорошен.
— Някакви други конкретни заповеди, сър?