Забелязах проблясък отдясно; някой от залегналите и неособено дружелюбни местни жители вероятно беше прострелял парче от моето яйце. Без да се туткам повече, аз веднага изхвърлих моя първи парашут, като възнамерявах, ако е възможно, да изчезна от полезрението на вражеския радар, който следваше целите в един затварящ се обсег. Аз се стегнах за евентуален удар, но продължих да се рея още около двадесет секунди, преди да разтворя нов парашут — не исках да привличам вниманието върху себе си, падайки със скорост, различна от тази на другите предмети около мен. Това май свърши работа; не ме подпалиха. Приблизително на шестотин фута височина освободих втория парашут… и видях, че се нося направо към реката. Щях да премина на около сто фута над нещо като склад с плосък покрив, намиращо се в непосредствена близост до водата. Отървах се от парашута и сетне кацнах достатъчно добре, (ако не ви прозвучи самохвално), като се приземих на покрива с помощта на реактивните двигатели на скафандъра. Веднага щом приключих с приземяването, се опитах да запеленговам насочващия сигнал на сержант Джелал.
И открих, че не бях се озовал на този бряг, на който трябваше; звездата на Джели се появи на облия компас от вътрешната страна на моя шлем, далеч на юг от мястото, където очаквах да бъде — значи самият аз се намирах твърде далеч на север. Притичах към края на покрива и се опитах в движение да установя връзка с командира на най-близката група. Той се оказа на около миля от мен. Беше Ейс, който сега заемаше моята довчерашна длъжност.
— Ейс! Подравни веригата! — провикнах се аз и хрърлих портативната бомба зад себе си, като стартирах рязко, за да пресека реката и да се добера до отсрещния бряг на двигатели. Ейс ми отвърна веднага, както можех да очаквам. Той ме бе засякъл, но не искаше да изоставя взода си; май не му харесваше да получава заповеди от мен.
Складът зад гърба ми експлодира и взривната вълна ме блъсна, докато прелитах над реката, макар да предполагах, че това ще стане, когато вече бъда защитен от постройките на отвъдния бряг. Нещо се бе повредило в системата на жироскопите ми и аз едва не пльоснах сред вълните. Бях настроил взривателя така, че бомбата да гръмне след петнадесет секунди… дали наистина го сторих? Внезапно осъзнах, че съм изгубил контрол над себе си — най-лошото, което може да те сполети, когато си в акция. „Също като на тренировка — както ме бе посъветвал Джели. — Вземи се в ръце и действай правилно, дори това да ти отнеме още половин секунда“.
След като се добрах до другата страна на реката, аз изпратих съобщение на Ейс и отново му наредих да преустрои взвода си. Той не отговори, но вече го правеше. Оставих го да действа. Докато Ейс вършеше работата си, можех да положа усилия да преглътна неговата враждебност — поне засега. Но на кораба (ако Джели ме оставеше да бъда помощник-командир) щяхме да си изясним отношенията и в крайна сметка щеше да се разбере кой е началникът. Ейс изпълняваше длъжността ефрейтор на кораба-носител. И аз, формално погледнато, бях още капрал, но той стоеше под мен, а когато е напечено, не можеш да си отваряш устата просто ей така.
Нямах време за повече размишления. Докато прескачах реката, забелязах една съблазнителна цел и исках да стигна до нея преди някой друг да я беше забелязал — една доста голяма група от съоръжения на хълма отсреща, които приличаха на обществени постройки. Някакви храмове, вероятно… или дворци. Бяха на няколко мили от територията, която трябваше да завладеем. Самото правило да рушиш и да бягаш ти позволява да изразходиш поне половината от мунициите си отвъд зоната, определена за прекосяване; по този начин врагът остава объркан относно това къде действително се намираш — разбира се, трябва да продължиш да се движиш и да се криеш. Винаги си многократно превъзхождан и практически си непрекъснато в движение; изненадата и бързината са двата фактора, на които трябва да разчиташ, ако искаш да си спасиш кожата.
Вече зареждах своята пускова ракетна установка, когато се свързах с Ейс и настоях за втори път да сложи нещата в ред. Гласът на Джели ме застигна точно в този момент по съобщителната мрежа, която свързваше всички ни:
— Отря-а-а-д! С прибежки! Напред!
Шефът ми, сержант Джонсън, поде: