— Господин секретар — търпеливо започна подчиненият му, — всеки проект за нещо по-голямо от люлка в училищен двор включва вероятност за човешки жертви. Но цитираният не е с висока стойност, общо взето, в случая това означава, че работните условия за проекта „Цербер“ ще са по-безопасни, отколкото на Земята. Съдя по досегашния опит.
— Нима? — Секретарят отново погледна обзора — А защо не го изтъкнахте досега? Защо не представихте всичко в най-добрата светлина, както си му е редът?
— Този доклад е предназначен само за мене… Тоест само за нас. А в доклада за Съвета ще бъде наблегнато на предохранителните мерки, без да се споменават изчисленията за човешки жертви. В крайна сметка те са само предполагаеми.
— Хм… Предполагаеми… Да, разбира се. — Секретарят, изглежда, изгуби интерес и остави доклада.
— Нещо друго, сър?
— А, да. Хенри, приятелю, нали знаете, че днес трябва да приема рарджилианския сановник? Доктор… как му беше името?
— Доктор Фтамъл — отвърна господин Кайку и хвърли поглед към контролното табло върху бюрото. — До времето на срещата ви остават час и седем минути.
— Точно така. За съжаление налага се да ви помоля да ме заместите. Извинете му се, знаете какво се иска. Кажете му, че съм зает с държавни дела.
— Не ви съветвам да го правите, сър. Той ще очаква да бъде приет от служител с вашия ранг, пък и рарджилианците са много чувствителни на тема протокол.
— О, стига. На тоя туземец ще му е все едно.
— Нищо подобно, сър.
— Е, тогава направете така, че да си помисли, че съм аз. Не ме интересува, няма да бъда тук и толкова. Генералният секретар ме покани да поиграем голф, а знаете, че на покана от генерален секретар е задължително да се отзоваваме.
Господин Кайку знаеше, че изобщо не е така, стига да се обясни причината на отказа. Но реши да си мълчи. Каза:
— Разбрано, сър.
— Благодаря ви, старче.
И секретарят си тръгна, като отново започна да си подсвирква.
Когато вратата се затвори, господин Кайку сърдито и рязко взе да натиска поред копчетата от уредбата. Изолира се и сега с него не можеше да се свържат нито по телефон, нито по видео, радио, с автоматичен секретар или по друг начин освен чрез алармения сигнал, който личната му секретарка бе използувала само два пъти за дванайсет години. Опря лакти на бюрото, покри главата си с ръце и прокара пръсти през гъстата си къдрава коса.
Това не с наред, онова не е наред и другото също не е наред… И винаги се намира някой тъпанар, който да му сложи крак… Защо му трябваше да напуска Африка?
От къде на къде го прихвана да служи на обществото? Страст, която отдавна се беше превърнала в обикновен навик…
Поизправи се и дръпна средното чекмедже. Беше претъпкано с проспекти за имоти в Кения. Господин Кайку извади една част и се зае да сравнява предимствата на различните ферми. Ето, тази е на чиста изгода, ако човек има парите. Цели осемстотин акра, половината обработваеми, седем кладенци, в които със сигурност има вода. Господин Кайку разгледа картата на имота и няколко снимки и скоро вече се чувствуваше по-добре. След малко прибра всичко обратно и затвори чекмеджето.
Принуден беше да си признае, че макар да каза истината на шефа си, собственият му нервен пристъп се дължеше най-вече на отколешния му страх от змии. Ако доктор Фтамъл не беше рарджилианец… Или пък ако рарджилианците не бяха медузоподобни хуманоиди, нямаше да се вълнува. Естествено Кайку знаеше, че ония пипала, растящи по главите на рарджилианците, не са змии, но стомахът му не го знаеше. Трябваше да отдели време за хипнотичен сеанс, преди да… Не, нямаше да има време, налагаше се да вземе хапче.
Господин Кайку въздъхна и освободи натиснатите копчета по таблото. Входящата кутия на пневматичната поща веднага започна да се пълни, а по комуникационните апарати светнаха лампички. Но цветът им бе по-скоро кехлибареножълт, отколкото червен, така че заместник-секретарят не им обърна внимание, а взе да преглежда материалите, постъпили в кутията. Повечето бяха предназначени само за негова информация — догмата изискваше действията да се извършват от подчинените му или от техните подчинени. Сегиз-тогиз сверяваше някое име или проверяваше какво решение е предложено, след което пускаше материала в зиналата паст на изходящата кутия.
Получи се радиосъобщение, което бе необичайно, понеже се отнасяше до създание, смятано за извънземно, но некласифицирапо по тип и произход. Станалото произшествие изглеждаше маловажно — поредната глупост в едно от туземните села в западната част на континента. Наличието на извънземно същество обаче автоматично изискваше от местната полиция да докладва случая в Департамента по космическите въпроси, а фактът, че извънземното не е класифицирано, беше попречил да се вземат мерки и в изпълнение на наредбите за такива случаи бяха препратили сведението по-нагоре.