Тримата го наблюдавахме в захлас, докато се носеше по леда, завърташе се, пързаляше се с високо вдигнат крак, правеше сложни подскоци и току заставаше като статуя. След това представление, в което не отстъпваше и на най-добрия професионален фигурист, той се приближи до мен и посочи кънките.
— Готова ли си да се пробваш?
Аз се изсмях:
— Нямам такова намерение.
— Просто опитай — намеси се мама. — Всички ще се хванем един за друг.
Татко ми кимна окуражително.
Тримата ме загледаха умоляващо.
Мама затанцува смехотворно, като се пързаляше на заден ход и ме подканяше с ръце.
— Тиби, Тиби Бати — изрече с някакъв глупав, отнесен глас, сякаш искаше да ме хипнотизира или да ме накара да изпадна в транс. — Ела на леда, ела на леда.
Татко взе пример от нея и започна да прави същите приканващи движения, както и да говори в същия смахнат тон:
— Ела на леда.
— Добре де, добре. Само млъкнете и престанете с тези глупости — предадох се аз и седнах да си обуя кънките. — Но само за малко.
Баща ми ме поздрави с вдигнати палци.
— Това е моето момиче!
Щом сложих кънките, татко и Херми ми помогнаха да се изправя и закрачих към пързалката, все едно имах тухли на краката.
— Не ме пускайте — замолих се аз.
— Няма — обеща татко.
Когато се озовах на леда, пуснах Херми и се вкопчих с лявата си ръка в преградата. Още не бях започнала с опитите да се пързалям, а краката ми вече правеха каквото си поискат.
— Сега разбрахте ли? — изпъшках. — Няма да успея да се справя. Колкото и да се опитвам, не става.
Херми застана от лявата ми страна.
— Дай ръка.
— Не мога — заклатих глава.
— Държим те — обади се татко. — Можеш да се пуснеш.
Отново поклатих глава. Междувременно, мама се бе плъзнала до средата на пързалката. Нямаше грацията на звездния младеж и се клатушкаше нестабилно, но поне стоеше изправена. С розовия анцуг, който носеше, ми заприлича на ягодово желе и не сдържах усмивката си.
Татко също се засмя:
— Щом майка ти може, значи и ти ще се справиш.
Поех си дълбоко въздух, отново подадох ръка на Херми и двамата с баща ми от другата страна ме замъкнаха до средата на пързалката.
— Не ми харесва — възпротивих се отново, щом започнахме да се движим. — Не искам да го правя. — Исках да се върна вкъщи и да си занимавам с нещо, в което съм добра.
— Само две-три кръгчета — успокои ме Херми. — После, ако наистина го желаеш, ще се махнем оттук.
Почувствах как стомахът ми се свива, докато ме дърпаха напред. На втората обиколка започнах да им се доверявам повече и се поотпуснах.
— Това е — извика мама. — Виждаш ли, скъпа, справяш се.
Тогава коленете ми се подгънаха и изгубих равновесие. Баща ми също залитна и един след друг тримата се проснахме по гръб върху леда.
— Ооох — изстенах, щом тупнах долу.
Херми се изправи светкавично и ми подаде ръка.
— Ааах — изстена и татко. — Добре ли си, фъстъче?
За моя изненада бях добре. Бях паднала и въпреки това, бях жива. Погледнах ръцете си. Никой не беше прерязал пръстите ми с кънките си.
В този момент от високоговорителите гръмна музика — страхотна диско музика с приятен ритъм. Лампите светнаха и след малко господин О се появи на входа на пързалката. Беше се издокарал в елегантен бял екип със сребърни нашивки. Той се плъзна към нас по леда, носейки се непринудено, подобно на звездния си колега. Направи една обиколка, след което подскочи във въздуха с енергично завъртане.
— Добър аксел4 — изкоментира Херми, като го видя. — Скок с пълно завъртане и приземяване на противоположния крак. Забележително! — Той изръкопляска, а господин О се поклони. После се наведе към мен и добави: — Голям фукльо, нали? Мисли си, че светът се върти около него.
— Научно погледнато, е така — засмях се аз, — при положение че е Слънцето. — Но всъщност знаех какво има предвид покровителят ми.
Сони дойде при нас и заедно с Херми помогнаха на мен и татко да се изправим. След това направих още една обиколка, между Херми и господин О. Този път не паднахме и за няколко мига, под звуците на музиката, се почувствах така, все едно летях. Супер космическо — помислих си. Пързалянето редом до Слънцето и Меркурий не се случваше всяка събота сутрин. Още една обиколка и невероятното усещане се засили. Тогава забелязах, че Сони ме бе пуснал и беше отишъл при родителите ми — само Херми ме държеше за едната ръка.