Ако си спомняте, в първата си книга бях писал какво каза тя преди две години: «Художниците ще рисуват картини, поетите ще пишат стихове, за мен ще направят филм. Ти ще слушаш и гледаш всичко това и ще си спомняш за мен:»
А дядото на Анастасия, когато му зададох въпроса дали тя може да предсказва бъдещето, отговори: «Владимире, Анастасия не предсказва бъдещето, тя е способна да го моделира и да го превръща в реалност».
Тогава си мислех, че това са само думи — какво ли не приказват хората. Затова не обърнах особено внимание на тези думи, мислейки ги за нещо символично. Просто ми бе невъзможно да си представя колко точно ще се осъществи всичко това! Но невероятното сега е факт. Всичко казано от Анастасия става реалност.
Отначало като дъжд заваляха стихотворения. Част от тях публикувах в края на първата книга. После в различни градове хората започнаха да откриват «Домове на Анастасия». В първия от тях, в град Геленджик, московската художничка Алескандра Василевна Саенко направи изложба, посветена на Анастасия и природата…
Аз влязох в този дом, погледнах към стената с окачени големи картини — и околното пространство сякаш изведнъж започна да се видоизменя. От много картини с добрите си очи ме гледаше Анастасия, а сюжетите: Разбирате ли, картините и изобразяваха сюжети от още неиздадената втора книга! Там се виждаше дори светящото кълбо, което се явява понякога около Анастасия. По-късно узнах, че тази художничка рисува не с четка, а с върховете на пръстите си. Повечето от тези картини са вече разпродадени, но засега са оставени в изложбата, защото постоянно идват хора и ги гледат. А една от тях художничката ми подари. Там са нарисувани родителите на Анастасия. Човек просто не може да свали очи от лицето на майка й.
Наистина започнаха да постъпват и предложения да се направи филм за Анастасия от разни киностудии и аз вече възприемах всичко това вече като нещо съвсем естествено. Докосвайки картините и листчетата със стиховете, слушайки песните и гледайки кадрите на заснетия филм, аз се опитвах да осмисля това, което става. Московския център за изследване на явленията, свързани с Анастасия стига до извода: «И най-великите духовни наставници, известни на човечеството със своите религиозни учения и философските си или научни търсения не са могли да достигнат скоростта на въэдействие на Анастасия върху човешкия потенциал. Техните учения са се проявявали осезателно в реалния живот след цели столетия и хилядолетия от момента на своето зараждане.
Само за дни и месеци Анастасия, по непонятен начин, без всякакви нравоучения и духовни трактати въздейства направо върху чувствата на хората, предизвиквайки емоционални изблици и творчески подем, който са превръща в реални творения у всеки, който мислено се е докоснал до нея. Ние можем да ги възприемаме във вид на художествени произведения — вдъхновени пориви към светлото и доброто.»
По какъв начин тази самотна отшелница съумява да живее сама в глухата сибирска тайга и в същото време да се носи в реалното пространство на нашия живот? Как успява чрез ръцете на другите хора да материализира такива изумителни творби — всички до една посветени на светлото начало, на Русия, природата, любовта?
«Тя обсипва света с великата поезия на любовта. Като пролетен дъжд от сега нататък много стихове и песни ще почнат да измиват Земята от натрупалата се по нея тиня» — каза един ден дядото на Анастасия. — «Но как ще направи това?» — попитах аз. А той в отговор: «Тя раздава вдъхновения и озарения на хората чрез експлозивната енергия на своите собствени стремежи и силата на мечтите си.»
— А каква е тази сила?
— Силата на човека, който твори.
— Да, но за своите творения човек трябва да получава компенсация — почести, пари, звания. А тя ги подарява на другите. Защо?
— Тя е самодостатъчна. Да бъде удовлетворена от самата себе си и да получи искрена любов поне от един човек, това е най-висшата награда за нея — отговори дядо й.
Засега аз не мога да осмисля докрай тези отговори. Опитвайки се да осъзная коя е Анастасия и да изясня отношението си към нея, аз продължавах да изслушвам всички възможни мнения за нея и да чета денонощно духовна литература. За година и половина погълнах повече книги, отколкото през целия си досегашен живот. И какъв е резултатът? — Само до един безспорен извод стигнах аз: в повечето умни книги, претендиращи за историческа достоверност, духовност и искреност, царят нагли лъжи и словоблудства… До този извод ме доведе, конкретно, случая със Григорий Распутин.