Звънтящите кедри на Русия

Сърцето на Питер е в няколко ката
парижки корсети и дрехи:Уви —
на светските дами им се подкосиха краката,
когато Сибирецът тук се яви.

И както бе тръгнал на ранен молебен,
да се моли за Матушка (вечно за друг!),
той чу как единствено Тя му прошепна:
— По-скоро, веднага изчезвай от тук!

Бягай!
Побеснели и диво ръмжащи,
времената на Звяра поглъщат плътта;
душата ти-пламък до днес те опази,
ала тука те дебне смъртта.
Бягай!
Ти лавината-зверство ще спреш,
ала само за миг:

— О, Русийо!
Тъй ми е жал за Тебе!
Да не искаш да секне
твоят глас и кънтеж?

— Върни се при кедрите! Ще се оправя.
И тогаз ме моли за каквото си щеш.

— О Русийо — жена недостойна! —
В руска баня да бяхме сега,
бих нашибал гърба ти със хвойна:
С теб оставам! И не нашега.

Времената ни — зли като смърт са;
а за Гришката — кръв и сълзи.

Чернотата със зъби му скърца:
— О, сибирска змия, отпълзи!

Ако само за миг ме накараш
да престана да бъда ламя,
ще засърбаш такава попара,
че ще ахне самата Земя:

и женкар ще изкарат героя,
по бутилките с твоя портрет;
и от тебе спасените роби
ще оплюят светията клет:

Аз съм Време всесилно, всевластно —
от земите ми ти се махни!
«Само миг»: — Я да бъдем наясно:
ти съдбовния миг ми върни!

— Ех, мадейричка само: И баня: —
песоглавецо, правя те луд!
Не сибирец, а просто мужик съм.
И недей ми хленчи като шут.

И разстрелван, и бесен, и давен,
и на клада горян, и на прах,
над Русия се нося отдавна
и вселявам и гордост, и страх!

Но инферното скърца със зъби:
— Де е гроба ти, смахнат мужик?
Ти живота не можеш да върнеш —
а потомците вярват в лъжи:

Ето, давам ти власт:
предяви неплатените сметки;
оправдай се веднъж, поплачи:

Ала Гришка изплюва куршума:
— Жалък дявол: ту сметки, ту смет:

Да си дойдем, мужици, на думата:
хайде в банята — с билки и мед!