— Ама че глупости! Откъде-накъде лекуването на човека може да бъде вредно?! Или те е страх на тебе да не ти навреди?
— Премахването на физическите страдания често вреди на самия излекуван.
— Анастасия, от тия твои мъдрувания са ти се объркали всички представи за добро и зло. Лекарите са били почитани от обществото през всички времена, и макар и да работят за пари, те са били винаги полезни. Щом толкова много обичаш Библията, то и там не се забранява това. Така че изхвърли от главата си тези свои колебания. Да бъде излекуван човек — това е винаги добро.
— Разбираш ли, Владимире, аз съм виждала: На мен дядо нагледно ми е показвал колко опасно може да бъде едно изцеляване, когато е необмислено.
Ама че шантава философия! Аз й предлагам сътрудничество — а тя ми дава примери:
3. Изцеление за ада
— Веднъж видях чрез своя лъч една самотна, стара жена, която работеше в градината си. Пъргава, слаба, винаги радостна. Тя веднага привлече вниманието ми. Местото й беше съвсем малко, но там растеше всичко и то добре, защото тя правеше всичко с любов. По-късно разбрах, че старицата носи в една кошничка онова, което е произвела и го продава. Почти не опитва от най-ранните плодове, които са най-скъпи при вас, а ги продава. Парите й трябвали, за да помага на сина си. Родила го вече не съвсем млада и скоро останала без мъжа си. Роднините й не се интересували от нея. Момченцето рисувало добре и тя мечтаела един ден да стане художник. Той пораснал, наистина кандидатствал на разни места и накрая успял. Един-два пъти в годината идвал при старата си майка. За нея това била най-голямата радост и за всяко негово гостуване дълго събирала пари и приготвяла най-различна зимнина. Зеленчуците затваряла в буркани специално за сина си и когато идвал му давала всичко.
Обичала го много и мечтаела да стане добър художник. Живеела само с тази мечта. Беше добра и весела старица. За известно време я изпуснах от погледа си. Но когато един ден отново я видях по моя си начин, тя вече беше много болна. Трудно се навеждаше, когато обработваше градината. Но тя се оказа тъй изобретателна! Беше си направила тесни и дълги лехички. Вземе седалката от една стара табуретка, сложи я между две лехички, седне на нея и си плеви. Така, със седалката, се придвижваше от място на място по цялата градина… Кошничката влачеше на връвчица и се радваше, че пак ще има добър урожай. И сигурно щеше да го дочака, понеже растенията я обичаха и реагираха по съответен начин. Старата жена разбираше, че скоро ще умре; и за да не тревожи сина си, сама си купи ковчег и венец и въобще направи всички приготовления за своето погребение. Но все пак искаше да успее да прибере реколтата от тази година и да направи зимнина за сина си. Аз тогава не разбрах как е възможно тя да се разболее при такъв тесен контакт с растенията в градината си и си мислех, че е от глад — защото продаваше всичко, а със спечелените пари си купуваше съвсем евтина храна. Веднъж реших да й помогна и когато тя си легна да спи, започнах да я затоплям със своя лъч и да успокоявам болежките й. Усещам, че нещо се съпротивлява на лъча ми, но продължавам… Минаха почти десет минути, докато постигнах целта си. После, когато дойде дядо и му разказах за тази старица, аз го попитах какво може да е било това нещо, което се съпротивляваше на лъча ми. Той се замисли и каза, че не съм постъпила добре — и тогава аз се разстроих. Започнах да го моля да ми обясни защо, но той мълчеше. Най-сетне ми каза, че съм излекувала тялото, но съм била причинила болка на душата й.
— И какво чак толкова лошо си направила? — попитах аз Настася.
Анастасия въздъхна и продължи:
— Ами тази бабичка престана да боледува и не умря. Синчето й дойде тоя път по-рано от обикновено и то само за два дни. Дойде и й каза, че е зарязал учението и не иска повече да става художник. Хванал се бил с нещо друго, за пари. Оженил се. Сега щял да има достатъчно пари, даже много. И затова да престане вече да му пълни разни буркани, понеже превозът им струвал повече от самите тях. «По-добре сама си ги яж» — й каза той.
4. Разговор на четири очи
— Аз разбрах, че физическата болест е нищо в сравнение с душевната мъка, но по това време още не можех да лекувам душите. Прииска ми се да разбера как се прави това и въэможно ли е въобще. Сега знам, че е възможно.
Разбрах още, че физическите болести у човека се явяват не само поради изолацията му от природата или поради тъмните чувства, които допуска в себе си. Болестите могат да бъдат и механизъм за предпазване или даже спасяване от още по-големи страдания. Болестите са един от механизмите, с които великият интелект — Бог — общува с човека. Болката на човека е и Негова болка, другояче не би могло да бъде. По какъв друг начин, например, може да ти се внуши: «Не хвърляй в стомаха си всякакви боклуци! Щом не разбираш от дума, тогава ще се наложи да те боли. Но ти се изхитряш да пиеш всякакви обезболяващи таблетки — и пак продължаваш упорито със старите навици.»