От брата се вдигаше пушек… и не защото беше ядосан. От раменете на коженото му яке и подметките на тежките ботуши най-буквално се извиваше дим. И, Исусе Христе, вонята! Миришеше на изгоряла гума, химикали и тридневен лагер.
— Нищо — отвърна Зи, докато отиваше до своя близнак. — Просто си пекох маршмелоус.
— Това моята огнехвъргачка ли е? — попита някой възмутено.
— Колко квадратни метра маршмелоус? — измърмори друг.
— Хей, да не беше онова чудовище от „Ловци на духове“? — обади се Ласитър.
Кралят изруга.
— О, за бога, да не си изгорил къщата на онази кучка?
Я виж ти, помислиха си очевидно всички, докато притихваха, зяпнали Зи.
— Строго погледнато, беше къщата на нейния старец — почувства се длъжен да уточни Рейдж. — Ако говорим за кучката, която държеше кръвния роб в мазето си.
Рот размаха пръст към него.
— Хей, мери си шибаните приказките, ако ще ставаш баща. Ще трябва да спреш още сега, та да имаш време да свикнеш, преди да си довел онова момиченце в проклетата къща.
Иииииииииииии ето че сега всички се обърнаха и се опулиха насреща му.
Страхотно.
Може ли отново да си говорим за онези маршмелоус, помисли си Рейдж.
Когато надеждите му за смяна на темата се провалиха с гръм и трясък, той поклати глава — защо ли се учудваше, при положение че в това имение новините се разпространяваха с бързината на… ами, на пожар, например.
— Окей, първо — заяви той на множеството, — все още не знам дали ще можем да осиновим Бити. И второ, тази поучителна лекция на тема „Вредите от ругаенето“ щеше да бъде доста по-ефективна, ако самата тя не беше пълна с ругатни. И трето, да, с Мери се опитваме да станем родители, и не, все още не искам да говоря за това. Сега може ли да приключим?
Ласитър се приближи.
— Поздравления за цитата от „Сам вкъщи“.
— Направих го заради теб, лайно такова. — Рейдж плесна длан в тази на задника. — И благодаря за подкрепата. А сега може ли да се прехвърлим на следващата криза? Някой иска ли да си свали панталона и да признае, че отдолу носи прашки? Или е време да станем сериозни и да започнем да си правим педикюрите.
— Рейдж е прав — обади се Рот. — Имаме проблем. Ви и Пейн, вие сте.
Начаса атмосферата в стаята се промени и всички станаха сериозни, когато братът и сестрата се изправиха пред огъня.
Човече, лесно бе да видиш семейната прилика, с тъмночерните им коси и диамантените очи. Ви бе малко по-висок от сестра си и по-едър, естествено, и разбира се, имаше козя брадичка и предупредителни татуировки на слепоочието. Не че Пейн беше някоя слабачка — воинското й тяло бе покрито със съвсем същите кожени дрехи като това на брат й, мускулестите й ръце и крака караха Ронда Раузи[6] да изглежда като нечия съсухрена баба.
— Скрайб Върджин е мъртва.
След като Ви пусна бомбата, за миг се възцари потресено мълчание. Последвано от рязко поемане на дъх и цял куп ругатни.
Вишъс разпери ръце.
— Преди да сте ни попитали каквото и да е — не знаем нищо повече. Отидох да я видя и открих, че от нея няма и следа, само едно послание в гробището на Избраниците. Щяла да назначи свой приемник, когато му дойде времето. Това е.
Рейдж местеше поглед между брата и сестрата. Лицето на Пейн бе маска, която сякаш казваше: „Изобщо не ме интересува“, сякаш до гуша й беше дошло от цялата драма през последните двеста години и не искаше да знае нищо повече за майка си. Изражението на Ви бе горе-долу същото.
— Как е възможно да умре, ако е безсмъртна? — попита той.
Вишъс запали цигара и сви рамене.
— Вижте, не искам да омаловажавам всичко това, обаче наистина не мога да ви кажа нищо повече в момента.
Рейдж подсвирна тихичко и извади близалка от джоба си. Когато видя, че беше с вкус на грозде, си помисли: Е, може би нещата все някак ще се наредят.
По дяволите. Кого лъжеше.
В тренировъчния център Лейла тъкмо отиваше в банята. Отново.
Откакто малките се бяха родили, имаше чувството, че не прави нищо друго, освен да пишка — след като се бе освободило от товара на бебетата (колкото и малък да беше), тялото й като че ли имаше нужда да се отърве и от около седемстотин хиляди литра вода.
Невероятно.
Защо никой не й беше казал за това? Но разбира се, имало бе много по-важни неща, за които да говорят.
И все още имаше, помисли си мрачно, докато сменяше превръзката в мрежестото бельо, което й бяха дали, и се надигна. Пусна водата в тоалетната и отиде до умивалника, за да си измие ръцете с уханния френски сапун, с който Фриц зареждаше дори стаите в клиниката.