Супер спасибо большое 

Стив Фреч до този момент има издадени ОСЕМ романа + ЕДНА новела. Това съвсем не е начинаещо и малко за един млад писател.

В нета има достатъчно информация за тях.

Като започнем с имената и стигнем до специфични изрази и стила на Малпас - изобщо не сте се справила с превода. Главният герой се казва Тайлър Крисчънсън /Christianson/, какъв е този Кристиянсън, за руснака Егор /Egor/който автоматичният преводач ви го е изплюл "Егър", няма да коментирам. Главните мъжки герои на авторката са алфа мъжкари, вашият "Кристиянсън" сте го предала като "Изглеждам остро" и "съвършено разрошената си миша коса". Вие подигравате ли се? Поредната пишман фен преводачка, която не прави разлика за употребата на "sharp" в преносния смисъл за стилен, елегантен, освен буквалния "остър". Така се нагледахме на "остри костюми", "остри ризи", "остри панталони" в боклукчавите любителски неща, наречени "фен преводи на кило". За косата - "mousey" също е абсурдно буквално да се превежда като "миша", а като цвят - пепеляво кестенява, самият герой го подчератава няколко страници по-нататък, но вие отново сте го зарязали на автоматичния превод. Или за гърдите на секретарката му: "Сто процента натурални са." и "съмнително натурални гърди..." - думичката е "естествени", тя не е крава, за да дава натурално мляко. И това е само от първите няколко страници, нататък няма смисъл да се чете, то е ясно.

Очень трогательно! Перед нами замечательный вариант довольно тяжелой истории. Читая я не почувствовала трагичности, обреченности героини. Может дело в словах или в герое? Жаль реальность не всегда похожа на книжку, где всё сложилось в счастье.

Автор Зеленин Ю. В. в этой книге беззастенчиво "позаимствовал"  чужой авторский текст, причём целыми страницами (один к одному!) с сайта "Николаев литературный" раздела об адмирале Ф. М. Новосильском. Адрес сайта:

http://litnik.org/index.php/spetsialnye-vypuski-zhurnala/nikolaevskie-admiraly-n-o

При этом, разумеется, никаких ссылок на заимствованные (читай украденные!) материалы Зеленин Ю. В. не ставит, выдавая с точностью до запятой текст и иллюстрации, представленные на этом сайте за свои. Плагиат чистой воды!

В этой связи несколько двусмысленно читается его предисловие к книге, где он с пафосом утверждает: "Помним! Гордимся! Потомству в пример!".

Как раз гордиться тут особо и нечем. Стыдно!

 В начале было интереснее, так как персонажи ощущались более живыми, но с середины они стали картонными, утратили свою глубину и яркие, индивидуальные черты характера и особенности, остались только прописанные картонки для истории.

 Роман на раз.

Неплохо,но кое-где вылезают ляпсусы,а также переборы в"экшоне"сюжетных ходов.

Слишком сумбурно.