Аннотация

От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от седемте чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и загадъчност и много хора като Щефан Ердман и Ян ван Хелсинг са влизали в Голямата пирамида, където са прекарвали някоя и друга нощ и могат да разкажат за уникални преживявания, видения и още куп странни неща. Как това се вписва в общоприетата теория, че Голямата пирамида е била гробница? Или може би е била място за посвещаване, както твърдят някои езотерици? В кое от тези твърдения има някаква истина и доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е била нещо съвсем различно?

Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания върху платото Гиза, се вълнува основно от няколко въпроса: Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със зид воден басейн? Защо в различни камери на Голямата пирамида могат да се открият линии на нивото на водата? Защо пирамидата няма вход? Как в нея е попаднала тиня от река Нил? Защо в т.нар. "шахта на Гантенбринк" има медни електроди? Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните канали и скритите камери - да бъдат пазени в тайна? Какво се крие зад удължените назад черепи на намерените мумии? Защо някои фараони са били руси?

От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян научават за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля съвсем нова и неочаквана светлина върху смисъла и предназначението на Голямата пирамида.

В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и доказателствата от необичайното си научно изследване, проведено благодарение на съвременната наука, която го прави възможно.