Аннотация

Безспорен факт е, че през последните десетина години популистките идеи и лидери засилват влиянието си - както в Европа, така и в Северна и Южна Америка, Азия и ислямския свят. България също не е пощадена от подобна вълна. Съпътстван от национализъм, антисемитизъм, ксенофобия, еврофобия, антиглобализъм, екстремизъм, интегризъм, популизмът шества все по-уверено, постига сериозни резултати на избори, владее съзнанието на не малко хора. Какви са корените и причините за неговото разпространение в политиката, културата, начина на мислене, коя е благодатната почва, върху която вирее, способите, с които умело борави, къде е силата му?

Голямата заслуга на колектива от утвърдени френски историци и политолози се състои в научното описание, идентифицирането и анализа на една толкова неясна и несигурна концепция, в чиято основа лежи негативисткият призив "не на...". Те очертават различните измерения и форми на популизма, който измества политическото представителство и подкопава устоите на гражданското общество и на демократичните системи. Единствено познаването му в дълбочина може да замени сляпата вяра и подкрепа с просветено, трезво и критично отношение. Сравнителната история на Жан-Пиер Риу и неговия екип дава тъкмо такова познание - най-мощното оръжие срещу всевъзможните проявления и модификации на популизма в нашето съвремие.

АВТОРИТЕ

Пиер Айсобери - почетен професор в Университета Марк Блок-Страс-бург II,

Жан-Жак Бекер - почетен професор в Университета Нантер-Париж X.

Никола Верт - директор Изследвания в CNRS (Национален център за научни изследвания).

Мишел Винок - почетен професор в Института по политически изследвания в Париж.

Камий Гойран - лектор по политически науки в Института по политически изследвания в Лил.

Ги Ерме - почетен директор Изследвания в Националната фондация по политически науки.

Диана Куатрочи-Войсон - изследовател в CNRS, директор на Обсерваторията върху съвременна Аржентина.

Марк Лазар - професор в Института по политически изследвания в Париж, директор на Докторантското училище в Института по политически изследвания в Париж.

Реми Льово (починал) - професор в Института по политически изследвания в Париж.

Жан-Луи Марголен - лектор по съвременна история в Университета на Провансе-екс-Марсей I, титулярен изследовател в Института по изследване на азиатския Югоизток (IRSEA), към Националния център за научни изследвания в Марсилия.

Пиер Меландри - професор по американска история в Института по политически изследвания в Париж.

Пиер Милза - почетен професор в Института по политически изследвания в Париж.

Паоло Помбени - професор по история на европейските политически системи във Факултета по политически науки в Университета в Болоня, директор на Центъра за изследвания на Европейския проект (Centro Studi per il Progetto Europeo) в Университета в Болоня - Фодация Carisbo Bologne.

Рене Ризардо - бивш директор на Обсерваторията върху културните политики в Гренобъл.

Жан-Пиер Риу - директор на „Двадесети век“, научно списание по история.

Тримесечно списание за политическа и културна история, основано през 1984 г., издание на Presses de Science Ро, по инициатива на Франсоа Беда-рида, Жан-Пиер Риу и Мишел Винок; от 2006 г. главен редактор е Оливие Виевиорка.

Пиер-Андре Тагиеф - директор Изследвания в CNRS (CEVIPOF - Център за изследване на политическия живот на Франция).