Аннотация

Това е история на ГУЛаг: история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз – от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Неотделим от историята на Съветския съюз, ГУЛаг е наказание за углавни престъпления, но и инструмент за масов терор над реалните и мнимите противници на режима. Освен това е важен фактор в икономическото развитие на страната. В разцвета на лагерите – между 1929 и 1959 г. – през системата преминават около 18 милиона осъдени. В монументалното си изследване – обхващащо хиляди мемоари на лагерници и огромни документални архиви – Ан Апълбаум разкрива бита и нравите на лагерите; тяхната йерархия; националните и социалните особености във взаимоотношенията на осъдените; кошмара на робския труд, глада и униженията; цената на живота и смъртта, достойнството и низостта, отчаянието и надеждата, омразата и любовта…
„ГУЛаг“ разтваря едни от най-трагичните страници от историята на XX век, които остават недостатъчно добре познати дори и днес.

Монументална творба, която дълго ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛаг и като позор за всички онези, които го отричаха.
Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент Джими Картър

„ГУЛаг“ на Ан Апълбаум е важна книга. Дългогодишните задълбочени проучвания на авторката са осигурили множество интересни подробности, които създават ужасяваща и незабравима история.
Антъни Бийвър, автор на „Сталинград“ и „Падането на Берлин“

Ан Апълбаум е колумнист за „Атлантик“ и историк, носител на множество награди. Сред нейните книги са „ГУЛаг. Лагерите на смъртта“, отличена с награда „Пулицър“ (2004), „Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956“ и „Червен глад, войната на Сталин срещу Украйна“. През 1988-1991 г. отразява колапса на комунизма в Източна Европа като кореспондент за сп. „Икономист“ и в-к „Индипендънт“ във Варшава. Омъжена е за полския политик Радослав Шикорски, а през 2013 г. получава полско гражданство. Живее в Полша и Великобритания.