Your Gravity

Лариса Токарева

Гарем для землянки (СИ)

автору спасибо. немного наивно но интересно. читайте.

perlichka

Среднощна роза

Разтьрстващ разказ,много силно четиво

Деметра Санкер

Рыжее недоразумение для проклятого герцога (СИ)

Полный бред, наивность и отсутствие логики. Героиня - наивная недоведьма, которая вот так сразу овладела всеми стихиями, ей подвластны все заклинания, но разум у неё как у ребёнка. И это

MarijaAlex

Такая душераздирающая книжка, что последнюю страницу я встречаю как праздник.Читатель, если тебе плохо, то надо прочитать эту книжку, где автор сделала все, чтобы твои беды и печали были ничем по сравнением

MarijaAlex

Нелюдимый (СИ)

Наверное книг с таким сюжетом я прочла уйму.Найти для себя что-то новое трудно, удивительно, что книжка мне понравилась и даже какие-то моменты меня задели за живое.Книжку можно читать, в ней есть всё и боль,

MarijaAlex

Так похожа на нее (СИ)

книжка хорошо написана и сюжет хоть избит, но воплощение его неплохое.Здесь нет в прямом понимании золушек и сто процентных принцев.Начало очень даже спокойное и скучноватое.Несколько страниц в конце

MarijaAlex

Мадин

Это такая хрень,поэтому лучше пройти мимо и не тратить своё время понапрасну.

Современные любовные романы

Автор: Castillo L. G.

Язык: английский

Год: 2015

Статус: Закончена

Добавила: aleks_aleksandrova 25 Июл 22

Редактировала: aleks_aleksandrova 26 Июл 22

Проверил: Admin 26 Июл 22

Формат: EPUB (188 Kb) PDF (826 Kb)

Currently 0/5

Рейтинг: 0/5 (Всего голосов: 0)

Аннотация

„ЕТО ТОВА НАРИЧАМ КЪЩА, НИКОЛ. ОБИЧАМ ГО!"
Оставих калъфа си за китара на земята и застанах до най-добрия си
приятел Грег Милър, зяпайки това, което трябваше да бъде
къщата на леля Бернадет. Пътуването от Ню Йорк до
Тексас трябва да е изпържило мозъчните му клетки или може би това се дължи на ослепителните
неонови стени.
Къщата беше дъга от цветове. Едната страна беше яркозелена
с поредица от мирни символи, боядисани около всеки от
прозорците. Нещо, което приличаше на коледни светлини, очертаваше покрива и
обгръщаше всеки сантиметър от лилавата предна веранда. Маса
диви цветя покриваше двора, а най-вдясно имаше
зеленчукова градина.
"Това не може да е." Огледах се наоколо, търсейки уличен
адрес.
Беше трудно да си представя, че човекът, който живее тук, може
да е роднина на майка ми. Сега можех да я чуя да казва нещо
като: „Не приляга на един Ашфорд да живее на място като това.“
„О, виж това. Прозоречни климатици — каза Грег. „Мислите
ли, че вашият разглезен класически задник може да издържи липсата
на централна вентилация?“
"Разбира се че мога." Преглътнах, взирайки се в двете малки метални
кутии, стърчащи от прозорците. Бях излязъл от хубавата
си климатизирана кола само за две минути, а дрехите ми вече бяха
мокри в пот.