Стоях си на село и отглеждах дъщеря си. Четях, практикувах бойните си изкуства и се разхождах из горите, катерех се по планините, карах яхти, къмпингувах. Всичко това бяха селски занимания, много удовлетворителни за мен след живот, изпълнен с интриги, конфликти, заговори и контра-заговори, насилие и после — онзи малък временен остров на сигурност с Кит. Бях доволна от избора си.
Фуджи отвъд застиналата лава… Пролет… Сега съм върната. Изборът не беше мой.
17. Планината Фуджи от езерото Сува
И така, стигнах до езерото Сува, а Фуджи си почиваше смалена във вечерното разстояние. За мен това не е Камагучи с мощните отражения. Но е нещо ведро, което се свързва с настроението ми в някакъв покой. Бях поела в себе си живота на пролетта и тя се бе разпростряла из съществото ми. Кой ще наруши този свят, като наложи върху му нежелани творения? Затвори си устата.
Нима Бочан не намери зрелостта си в спокойна провинция? Имам теория за книгите, които приличат на книгата на Нацуме Сосеки. Някой ми беше казал, че всеки образован японец с пълна сигурност е чел тази книга. Така че и аз я прочетох. В Щатите ми казаха, че всеки образован янки с пълна сигурност е чел „Хъкълбери Фин“. Така че и нея прочетох. За Канада това е „Слънчеви скечове в един малък град“ от Стивън Лийкок. За Франция — „Големият Молн“[4]. Другите страни си имат свои книги от този вид. Всички те са пасторални, общото им е близостта с провинцията и със силите на природата във времето точно преди масовата урбанизация и механизация. Тези неща са на хоризонта и напредват, но служат само за да добавят пикантност и острота към вкуса на по-простите ценности. Това са юношески книги с национални черти и характер и се занимават с отдалечаването от невинността. Давала съм много от тях на Кендра.
Излъгах Борис. Разбира се, че знам всичко за конференцията в Осака. Дори ме беше потърсил един от бившите ми работодатели, за да свърша нещо в духа на това, което бе предположил Борис. Отказах. Моите планове си бяха мои. Иначе щеше да се стигне до сблъсък.
Хокусай, призрак и наставник, ти разбираш шанса и целта по-добре от Кит. Ти знаеш, че човешки ред трябва да оцветява нашите отношения с природата и че това е не само необходимо, но и хубаво, и че светлината все пак стига до края.
При това издигане над водата изваждам скритото си оръжие и го наточвам още веднъж. Слънцето се скрива от моята част на света, но и тъмнината тук е мой приятел.
18. Планината Фуджи от открито море в Канагава
И така, образът на смъртта. Голямата вълна, която се навива отгоре, стоварва се долу, готова да погълне крехките корабчета. Единствената гравюра на Хокусай, която всеки познава.
Не съм сърфистка. Не търся най-добрата вълна. Просто ще остана тук на брега и ще гледам водата. Стига напомняния. Поклонението ми се забавя, а и краят му още не се вижда.
Хубаво… Виждам Фуджи. Да кажем, че Фуджи е краят. Като бъчварския обръч на първата гравюра кръгът се затваря около нея.
По пътя си насам спрях на малка горска поляна и се изкъпах в поток, който минаваше през нея. Там използвах местния дървен материал, за да построя нисък олтар. Като бършех ръцете си на всяка стъпка от пътя, сложих пред него тамян от камфорово и бяло сандалово дърво. Сложих и букетче свежи теменужки, купа със зеленчуци и купа с прясна вода от потока. На олтара поставих и моето изображение на бог Кокузо, което си носех от вкъщи, с лице на запад, където стоях. Измих се отново, след това протегнах дясната си ръка и долепих средния си пръст до палеца, докато произнасях мантрата за призоваване на Кокузо. Пих малко от водата. Пречистих се, като се напръсках с нея, и продължавах да повтарям мантрата. След това три пъти направих жеста на Кокузо — ръка на темето, на дясното рамо, на лявото рамо, на сърцето и на гърлото. Развих бялата тъкан, с която бе обвит образът на Кокузо. След като бях изолирала пространството със съответните повторения, медитирах в същото положение като Кокузо на изображението и го призовавах. След известно време мантрата тръгна от само себе си, повтаряше се отново и отново.
Най-после се появи видение и аз заговорих, разказах всичко, което бе станало, всичко, което смятах да направя, и молех за сила и напътствие. Внезапно видях меча му да се спуска, да се спуска като бавна светкавица и да отсича голям клон от дърво, което започна да кърви. И след това заваля — както във видението, така и над мен — и разбрах, че това е всичко, което може да се направи по въпроса.