След като романсът им стана още по-разгорещен, времето, което прекарваха заедно, доведе до нещо друго — нещата се задълбочиха и на Ники й се стори, че връзката им върви нанякъде. Накрая обаче се стовари в бездната и в момента висеше във въздуха.
Руук го нямаше от четири седмици — цял месец разследваше международния трафик на оръжие, подготвяйки експозе за „Фърст Прес“. Цял месец от него нямаше и следа, докато обикаляше из планински селища в Източна Европа, африкански пристанища, мексикански летища и бог знае още къде. Цял месец, през който Ники имаше възможност да се чуди какви всъщност са отношенията им.
Руук не се обаждаше и това не облекчаваше положението. Беше й казал, че ще бъде под прикритие и че мълчанието е в реда на нещата, но чак пък толкова. Това, че е прекарал толкова време в изолация, без да й звънне нито веднъж, я тормозеше и тя се чудеше дали е жив, или гние в подземието на някой мафиот. Дали наистина нямаше как да комуникира с нея, или просто не си беше направил труда? В началото Ники се опита да отхвърли тази мисъл, но след дни и нощи, прекарани в опити да не мисли за това, сега тя се бореше с идеята, че може би чарът на Джеймисън Руук, пътешественикът — калпазанин, започва да изтънява. Тя, разбира се, уважаваше кариерата му, той беше разследващ журналист с две награди „Пулицър“ и (поне интелектуално) Ники беше наясно какво изисква работата му, но лекотата, с която се беше изпарил от живота й, я караше да се чуди не само дали са двойка, а и какво изобщо мисли за него.
Хийт погледна часовника си и се зачуди колко е часът там, където се намира Джеймисън Руук. После погледна датата. Той беше казал, че ще се върне след четири дни. За Ники въпросът беше какво ще се случи с отношенията им дотогава?
Хийт се замисли за ресурсите и прецени, че ще бъде по-продуктивно да изчака да се появи управителката на секс клуба, за да отключи килера със записите. Така нейните двама следователи щяха да останат свободни, да вземат няколко униформени полицаи със себе си и да обиколят квартала пеша. Таксиджиите бяха предложили да се заемат със закусвалните, нощните работници и куриерите, така че тя възложи на Роули и Очоа (колективно известни като „Роуч“4) да се съсредоточат върху търсенето на документи или портфейл.
— Направете обичайната проверка — кофи и контейнери за боклук по улиците и в метрото, сутерени, козирки пред жилищните сгради, въобще навсякъде, където може да са ги захвърлили. В този квартал няма много сгради с портиери, но ако попаднете на такива, питайте. О, и проверете в „Къщата на феникса“ малко по-нагоре. Може би там са били будни и са чули нещо.
Телефоните на Роуч иззвъняха един след друг. Хийт вдигна своя и каза:
— Току-що ви пратих снимка на жертвата. Ако имате възможност, покажете я тук-там, нищо не се знае.
— Да — каза Очоа. — Кой не обича да му наврат в лицето снимка на удушен човек преди закуска.
Те тръгнаха по стълбите към улицата, а тя им извика:
— Оглеждайте се за охранителни камери, насочени към улицата. Банки, бижутерски магазини, знаете какво имам предвид. Може да се отбием и да проверим записите, когато отворят по-късно сутринта.
Детектив Хийт трябваше да се отърси от лошото си настроение, след като говори с управителката на „Роби на удоволствието“. Съмняваше се, че я е събудил Роули — напротив, когато пристигна в кабинета си, Роксан Полц изглеждаше така, сякаш е будувала цяла нощ. Носеше тежък грим и тесен латексов костюм, който скърцаше, щом тя се раздвижеше на стола си, а сините стъкла на бабешките й очила бяха в тон с върховете на стърчащите кичури съсипана от прекомерно изрусяване коса с дъх на канабис — тази миризма не можеше да се сбърка. Когато Ники й каза, че истинската причина да я извикат, е мъртвият мъж в стаята й за изтезания, тя пребледня и се сгърчи, а когато Хийт и показа снимката на мобилния си телефон, едва не повърна. Отпусна се в стола и отпи глътка вода от чашата, която й сипа Ники, но след като се опомни, каза, че никога не е виждала жертвата.
Когато Ники помоли да види записа от охранителната камера, атмосферата се нажежи и Роксан Полц внезапно заговори за конституционните си права. С маниера на човек, който многократно е бил тормозен заради своя секс бизнес, тя спомена повечето ключови думи — основание, незаконно претърсване, конфиденциалността на клиентите и свободата на изразяването. Позвъни на адвоката си, макар че още нямаше шест сутринта, и Ники трябваше да изтърпи вторачения й поглед на вбесен ракун, докато тя като папагал повтаряше, че без съдебна заповед никой нямал право нито да претърсва шкафове, нито да преглежда записи.