— Не бих се нарекъл никак — процеди той.
След гневния му отговор тя се отдръпна леко и зачака мълчаливо. Трой поръча кафе за двамата и погледна Изобел през масата. Никога преди не я беше виждал такава. Беше нервна в негово присъствие, безпокоеше се да не го обиди или подразни. Трой осъзна по някакъв перверзен начин, че когато тя е така предпазлива с него, той по-скоро я презира. Преди винаги той беше нейният агент, а тя беше талантът. Работата му беше той да се грижи нищо да не я дразни, а не обратното. По същия начин, когато беше Зелда, тя се беше издигнала надменно до положението на звезда, а той не беше правил нищо повече, освен да я подкрепя и насърчава. Сега тя беше смирена от желанието да му угоди, а Трой не се интересуваше от жени, които се държаха почтително и покорно.
— Не се дръж така — каза той остро. — Засегна ме по болното място. Няма значение.
Тя вдигна поглед и каза безцеремонно:
— Исках да разбера предпочитанията ти.
— Защо? Със сигурност знаеш предпочитанията ми. Определено сме експериментирали и сме ги демонстрирали.
Сивите очи на Изобел блестяха като полирано олово. Той изпита внезапно, изненадващо усещане, че това не е плаха и покорна жена, а тъкмо обратното — жена, която владее някаква скрита власт.
— Трябва да знам, защото искам да предпочиташ мен — каза тя.
Трой разпозна модела на отношенията им: точно когато той я приемаше за даденост и беше склонен да се оттегли, тя потапяше двама им в ново ниво на интимност. Оплиташе го с настойчивостта и силата на желанието си и го увличаше все по-надълбоко със себе си.
— Наистина предпочитам теб — каза той. — В момента обядваме заедно, нали? И ще вечеряме довечера? Днес сме заедно, нали?
— Искам да бъдем заедно утре — каза тя. — И на следващия ден. И на по-следващия.
За момент той можеше само да се взира в нея.
— Желая те — каза тя.
Той не отговори.
Тя чакаше отговора му.
След обяда отидоха до „Харви Никълс“ да купят дрехи за самата Изобел. Според Трой това беше икономия.
— Изобел Латимър би пазарувала в „Харви Никълс“ — каза той. — Зелда е олицетворение на „Хародс“.
— Най-после получавам дрехи, които и двамата харесваме — каза Изобел с наслада.
— Не бива да се увличаш — предупреди я Трой. — Но можеш да си вземеш по-изискан костюм от този.
Купиха тъмен вълнен костюм в „Бети Джаксън“. Трой отказа да й позволи дори да погледне ярките цветове на Лакроа.
— Това е за Зелда, не за Изобел — каза той. Купиха наситеночервена вълнена рокля с късо сако в тон с нея от „Никол Фархи“.
— Хубава кройка и връзка с литературата [13]— каза Трой със задоволство. — Много типично за Изобел Латимър.
Отидоха в отдела за бельо и Трой зачака доволно на шезлонга, докато Изобел пробваше дискретно, но доста чувствено копринено бельо.
— Нищо прекалено скъпо или бляскаво — напомни й Трой. — Не и ако искаш да го занесеш вкъщи.
— Филип не вижда бельото ми — каза Изобел, докато подписваше разписката за кредитната карта.
— Така ли? Къде се събличаш?
— В банята.
— Какво носиш в леглото?
Изобел отправи на Трой поглед, който го предупреждаваше да реагира въздържано.
— Пижама.
Трой изсумтя от потиснат смях. Изобел пое красиво опакованата покупка от продавачката и се извърна от него.
— Това е брачният живот — каза тя. — Такъв е.
— Звучи като брачна смърт — каза Трой жестоко.
Тя спря и се обърна с лице към него.
— Предлагаш ли нещо друго?
— Не — каза Трой бързо.
— Именно — каза Изобел.
Тя слезе по ескалатора пред него, с вдървен от негодувание гръб. Трой положи леко ръка на тила й и почувства как тя се отпуска при докосването му. Наведе се напред и облегна глава на бузата й.
— Време е да се приберем у дома и да правим любов — каза тихо.
Прекараха следобеда заедно в леглото, в спалнята на Трой. И двамата избягваха стаята за гости с гардероба, пълен с дрехите на Зелда и двете й перуки, изглеждащи призрачно върху най-горната полица. Изобел откри с възторг, че Трой имаше голямо двойно водно легло с черни чаршафи.
— Знам, че е ужасно клише — каза той. — Но го обожавам.
Изобел, разчорлена и доволна, се облегна назад и му се усмихна.
— Прекрасно е — каза тя. — Ти си най-ефектният мъж, когото съм срещала.
При тези думи той се усмихна широко.
— Чай? — попита.
— Ако обичаш — каза тя.
Той й приготви „Дарджилинг“ и го поднесе мастиленочерен, с резенче лимон в порцеланови чаши, докато тя си остана в леглото.
13
Модната дизайнерка Никол Фархи е съпруга на британския драматург Дейвид Хеър, неин братовчед е писателят Морис Фархи. — Б. пр.