— Бил пленен, избягал и отново вдигнал на бунт французите. Имало последна битка при Ватерло, английските части били командвани от маршал Уелингтън.
— Като ботушите [15]— добави Филип с лековат тон. — Като boeuf.[16]
— Умрял в плен — каза Изобел. — Бил голям френски герой.
Мъри кимна.
— Благодаря ви. Обичам да научавам разни неща.
Изобел почувства почти майчинска нежност. Усмихна му се и беше възнаградена с момчешка усмивка.
— Сигурно ме мислите за ужасен глупак — каза той.
— Винаги можете да проверите такива неща в Интернет — каза тя. — Или в която и да е добра енциклопедия. Ако държите да ги знаете.
Мъри кимна с тъмнокосата си, къдрава глава.
— Да, но проблемът е, че не съм наясно какво не знам, ако разбирате какво имам предвид. Знаех името на коняка, и знаех за битките при Трафалгар и Ватерло, бях чувал и за Нелсън. Но не знаех, че битките са били срещу французите, не знаех, че са били срещу Бонапарт. Така че не би ми хрумнало да проверя в някой справочник, защото дори не знаех, че би трябвало да го проверя.
Изобел се замисли за миг.
— Бихте могли да прочетете някоя кратка обща история, това ще ви даде някои идеи — предложи тя.
Мъри кимна:
— Каква например?
— Бих могла да ви дам една-две книги — предложи Изобел.
Филип й хвърли поглед, леко изненадан. Изобел обикновено отказваше да заема книгите си.
Мъри засия.
— Това би ми харесало — каза той. — Може да успеете да ме образовате.
Госпожа М. влезе и раздигна чиниите.
— Готова съм за тръгване, когато и ти си готов — каза тя. Мъри кимна и понечи да се надигне.
— Относно шума — каза той на Филип. — Изобел не може да работи в кабинета си, докато момчетата вдигат шум под прозореца, а когато дойде ред да избиват вратата към къщата, освен шумно ще бъде и прашно. Какво ще кажеш, да преместим кабинета й горе в една от свободните спални за няколко дни?
— Пак ще е шумно — каза Изобел.
Мъри се намръщи, а после го осени идея:
— Какво ще кажете да се преместите в офиса ми у дома? — попита той. — Приятно и тихо, никой няма да ви безпокои там. Аз почти не се свъртам вкъщи, защото през по-голямата част от деня съм тук или във Флийт.
Изобел се поколеба.
— Не бих искала да се натрапвам…
— За мен ще е чест — каза той непринудено. — Има хубаво бюро и стол, можете да използвате моя компютър и да си донесете каквито книги са ви нужни. Това ще ви хареса ли?
Изобел се поколеба. Отвън се разнесе гръмовен тътен и трясък, когато един самосвал изсипа материал за основите. Мъри се засмя и изненадващо, с интимен жест, тупна леко Изобел по връхчето на носа.
— Не се дръжте на положение — каза мило. — Позволете ми да ви помогна.
Изобел се отдръпна леко от докосването му, но съзнаваше, че е успял да я очарова.
— Добре тогава — каза тя и му се усмихна. — Благодаря ви.
Двайсет и седем
Изобел, настанила се в непознатата обстановка в офиса на Мъри, пред неговия компютър, на масивното му дървено бюро, удобно седнала в тапицирания му канцеларски стол, откри, че не й е възможно да се залови за работа, докато не задоволи любопитството си. Съзнавайки много добре, че злоупотребява с гостоприемството му, тя отвори един от трите шкафа за папки, наредени на далечната стена на офиса. Бяха пълни с папки с етикети с имената на клиентите, а в папките имаше предложения за строеж на различни басейни. Изобел хвърли поглед към едно напосоки. Някакви хора на име Бъртли бяха поръчали плувен басейн. Мъри беше отбелязал, че е бил завършен навреме. Беше им струвал общо двайсет и пет хиляди лири. Мъри беше отбелязал минимална печалба от осемнайсет процента. Беше спечелил четири хиляди и петстотин лири. Изобел повдигна вежди и извади друга папка. Отново беше отбелязано, че работата е била завършена навреме, отново имаше бележка за минималната печалба от този басейн. Беше закрит басейн, по-скъпо начинание. Мъри спечелил десет хиляди и двеста лири за малко повече от девет седмици работа. Изобел затвори шкафовете за папки. Хвалбите на Мъри за бизнеса му очевидно отговаряха на истината. Справяше се изключително добре.
Тя излезе от офиса и отиде в кухнята. Жилището беше малка къща близнак в новопостроен жилищен комплекс. Мъри беше казал на Филип, че е взел решение да не инвестира в голям офис, а да сведе разноските си до минимум. Кухнята беше модерна и светла, с леки пластмасови осветителни тела. Печката блестеше: изглеждаше така, сякаш никога не е била използвана. Изобел надникна в килера и видя празните лавици, типични за един несвикнал да се задържа у дома ерген. В хладилника имаше прясно мляко, хляб, сирене и кутия стари яйца.
15
На английски Wellingtons — високи гумени ботуши до или над коленете, носени и получили популярността си от херцога на Уелингтън. — Б. пр.
16
Boeuf (фр.) — говеждо; Филип има предвид кулинарния специалитет Boeuf Wellington — Б. пр.