— Перуката, после гримът преди всичко останало — заяви Трой.
Изобел седна на столчето пред тоалетната масичка и взе пищната перука от стойката. Държеше предния край, докато Трой нахлузваше основната част на перуката на главата й.
— Ау — изохка тя.
— Il faut soufrir… [8] — предупреди я Трой. — Сега си затвори очите.
Изобел затвори очи и почувства лекото потупване от полагането на овлажнителя по лицето си, върховете на пръстите на Трой, пърхащи по бузите й, по клепачите й, по челото й. Почувства как под докосването му обичайното замислено и намръщено изражение на Изобел Латимър се стапя, усети как лъчезарното безгрижие на Зелда взема връх.
— Истински рай — изрече със затворена уста.
— Тихо — прошепна Трой. — Това е магия.
С леки докосвания с гъбата той покри лицето й с фон дьо тен. Изобел почувства как кремът покрива лицето й, сякаш я обагряха в нови цветове, превръщайки я в нова и по-добра версия на самата нея, почувства как бръчките на челото й изчезват под благоуханния, гладък крем. После усети внимателните, любовни докосвания на сенките за очи, лекия влажен допир на очната линия, и ласката на четчицата за нанасяне на спиралата.
— Почти си готова — увери я Трой.
Четката, натежала от пудра в прасковен цвят, премина бързо по лицето й, прониквайки във всяка бръчка, във всяка пора, а после четката за руж, гъсто напоена с кораловорозово, обходи скулите й. Най-накрая моливът за червило очерта устните й, изрисува усмивката й, както човек може да нарисува лице върху празно платно. После Трой докосна устните й с четчица, полагайки цвета като поредица от малки целувки. Бързо движение с пухчето за пудра, кърпичката за попиване, повторно нанасяне на цвета, а после:
— Идеално — промълви Трой.
Вече като Зелда, тя отвори очи и се видя. В образа на Зелда, обхвана с поглед собствената си красота и видя как карминените устни се извиват нагоре в тиха усмивка на пълно удовлетворение. В образа на Зелда, тя се надигна от столчето и едва погледна Трой. Тръгна към леглото и седна на ръба, на самия ръб, така че бедрата й изглеждаха стегнати и прекрасни, и нахлузи чорапите си, докато той гледаше, сякаш тя беше образ върху филмов екран, а не реална жена. В образа на Зелда, тя плъзна полата нагоре по бедрата си, после се обърна с гръб към него, позволи му да държи сакото и да го повдигне към раменете й. Като Зелда, тя закопча големите позлатени копчета на сакото, а после се наведе към огледалото да закрепи големите златни обици с клипс, спря за миг и огледа цялостния ефект.
— Готова съм — каза тя просто.
— Прелестна си — каза Трой, взрян в нея. — Ти си прелестен, прелестен… — поколеба се, търсейки подходящата дума. — образец на женственост.
Това би накарало Изобел Латимър да се изкикоти, но Зелда го погледна под потъмнените си мигли, сякаш той не й отдаваше нищо повече от дължимото.
— Знам.
Когато слязоха по стълбите, колата вече ги чакаше отвън: Зелда потропваше изящно по студените камъни на паважа с обувките си на висок ток. Шофьорът задържа вратата отворена и тя мина плавно покрай него, сякаш за нея той не беше нещо повече от стълб на улична лампа. Седна от страната на седалката, която беше най-близо до тротоара, не й мина през ум да се премести нататък. Трой трябваше да заобиколи отзад и да седне от другата страна. Зелда сведе глава, така че носът й леко докосваше меката яка. Така, увита в кожата, тя сякаш бе скрита зад екзотична завеса, като онези в индийските домове, отделящи жените от мъжете, той изобщо не можеше да види алените й устни, нищо, освен сивите очи, които проблясваха към него в мрака на колата.
Пътуваха в тишина, без да разговарят. Шофьорът спря за миг пред охранителната бариера на телевизионните студиа, а после продължи нагоре към стъклените врати на рецепцията. Една служителка от техническия персонал ги чакаше, за да ги посрещне: тя пристъпи вежливо напред, а после по изненаданото й лице пролича ефектът от дългото до глезените, златисто кожено палто, от розовите обувки на висок ток, от сведеното лице на Зелда.
— Насам, мадмоазел Виър — прошепна тя и ги поведе през двойните врати и надолу по коридора.