— Значи не може да се твърди, че сте високообразована жена — отбеляза журналистката, наблюдавайки тази размяна на реплики с блеснали малки, кръгли като копчета очи.
— Не — каза Зелда. — Това е едно от нещата, за които много съжалявам. Но сега чета, постоянно чета.
— Какво четете в момента? Какво има на нощната ви масичка?
Внезапно Зелда си представи ярко спалнята в Кент, ленената възглавница, нощната масичка и книгите, които четеше за удоволствие: „Моралът на богатството “ на Саймън Шама [9] и „Земни блага“ на Лайза Джардин.
— Джили Купър — каза тя. — Дик Франсис. [10]
— Коя книга?
— Онази за конете.
Келнерът им донесе предястието и Трой взе вилицата с чувство на облекчение заради прекъсването.
— А какво ще кажете за личния си живот? — попита Джейн. — Има ли мъж в живота ви?
Зелда сведе поглед към блините с хайвер и заквасена сметана.
— Виждам се с един човек — каза тя много тихо. — Но трябва да бъда дискретна. Той е доста известен.
— Кинозвезда?
— Финансист от международен мащаб, едно от големите имена в борсовите среди — промърмори Трой с мисълта, че това щеше да я обърка за доста дълго време.
— А сериозно ли е? — попита журналистката с милия тон на професионален изповедник. — Мислите ли, че ще се стигне до брак?
— Аз съм белязана — призна Зелда. — Не само по тялото, още имам няколко татуировки, и той ги е виждал — тя се усмихна пленително. — Целува ги, за да уталожи болката ми, това е толкова сладко. Но аз съм белязана. Душевно белязана. Духовно белязана. Някои от травмите достигат много дълбоко. Не бих могла да се омъжа за когото и да било, докато още съм преследвана от страховете си.
Трой откри, че се взира в Зелда с пълно обожание, а сервитьорът, който бе дошъл да прибере чиниите, трябваше да сервира следващото ястие, лавирайки покрай заслепената от любопитство Джейн Брустър.
— Белязана от изпитанието си? — попита тя.
— О, да — Зелда сведе русата си глава почти до рамото на другата жена и зашепна в ухото й. Джейн кимна веднъж, после отново, направи гримаса на пълен ужас и кимна пак. Трой се облегна назад в стола си и повика с усмивка сервитьора, отговарящ за виното.
— Мисля да поръчам бутилка „Рьодерер“ — каза той. — Струва ми се, че всички ще му се насладим сега.
Джейн Брустър си тръгна чак в четири, поруменяла и леко пияна. Докато тя беше в дамската тоалетна, Трой предприе простата предпазна мярка да вземе бързо касетофона й, да изтрие записа и после да сложи касетофона отново на масата.
Зелда го погледна със съмнение
— Какъв беше смисълът от това? Тя знае какво казах. Не е толкова пияна. Ще си спомни по-голямата част.
— Така имаме възможност за опровержение — каза весело Трой. — Ако не ни хареса това, което напише, можем да го отречем, а тя не разполага със запис. Добре измислено, а?
Зелда го погледна с известно възхищение.
— Много безскрупулно.
Трой се усмихна:
— Нали? Сега ще ти донеса палтото. Искам да те види в него.
Когато Джейн се върна с тежки стъпки от дамската тоалетна, откри, че Трой вече плаща сметката, а Зелда чака във фоайето, загърната в норка с цвета на пчелен мед.
— Можем ли да ви откараме донякъде? — попита Зелда. — Чака ни кола.
— Не, не — каза Джейн. — Ще вървя пеша. Беше удоволствие да се запознаем.
Зелда я удостои със сияйна усмивка.
— Фотографът сигурно ще пристигне всеки момент, уговорката беше за три часа — каза Джейн, като се оглеждаше раздразнено.
Дребен мъж се измъкна от едно от гигантските канапета е възглавнички във фоайето.
— О, ето го. Джордж, това е мадмоазел Виър с агента си. Оставям те да се оправяш — тя се обърна към Трой. — Разбира се, предпочитахме да го направим в дома й. Ако решите, все пак бихме могли да дойдем в дома й, утре, да речем. Нашите читатели наистина очакват да я видят в дома й. Обичаме подобни интимни представяния за големи събития като това.
Трой сви със съжаление рамене.
— В момента тя живее в Рим — каза. — Мадмоазел Виър е отседнала при приятели в Англия; домът не може да бъде фотографиран, по причини, свързани с безопасността.
При тези думи Джейн се разведри. Трой се наведе напред и Зелда долови само няколко прошепнати думи. Беше сигурна, че една от тях беше: „Сандрингам“.
— О, наистина ли? — каза Джейн, поглеждайки Зелда с подновен интерес. — А можем ли да очакваме съвместна публична поява в някакъв скорошен момент?
— Следващата пролет — отвърна Трой. — Но ти ще узнаеш първа, Джейн, обещавам. Това е най-малкото, което можем да направим в замяна на дискретността ти сега, и на проявеното разбиране.
9
Саймън Майкъл Шама (р. 13 февруари 1945 г.) е професор по история и история на изкуството в Колумбийския университет. Между многото му трудове за история и изкуство са Landscape and Memory („Пейзаж и памет “), Dead Certainties („Мъртви неизбежности “), Rembrandt's Eyes („Очите на Рембранд “) и неговата история на Френската революция Citizens („Граждани“). —Б. пр.
10
Британски писател (1920–2010 г.), издаван и у нас. Бивш професионален жокей, повечето от романите му са свързани с конете. В България са издадени книгите му „Банкер“, „Смъртоносен галоп", „Фаворит", „Заради тръпката" и други. — Б. пр.