— Как се озовахте тук? — попита той.
Джени махна неопределено зад себе си.
— През някаква вентилационна шахта. Стига до повърхността.
— Да знаете, че не е безопасно. Имаме някакви метални инструменти. Може би ще успеем да разширим цепнатината — гласът му бе изпълнен със съмнение.
Ледът беше дебел цял метър. Никога нямаше да успеят.
Някъде зад Крейг се разнесе друг глас. Същата жена, която им извика по-рано.
— Ами варелите с гориво за моторите на портата? Може да направим един гигантски коктейл Молотов. Да пробием път през леда.
Лицето на Крейг изчезна от цепнатината.
— Задръж, Джен.
Разнесоха се приглушени думи и препирни, сякаш групата от другата страна търсеше решение или консенсус. Чу как някой се опасяваше, че шумът може да бъде чут от руснаците. Погледна към сигналната ракета, чийто блясък започваше да отслабва. Определено би предпочела да рискува с руснаците.
Лицето на Крейг отново се появи.
— Ще опитаме нещо. По-добре се отдръпнете.
Напъхаха нещо в цепнатината. Приличаше на накрайник на маркуч. Миришеше силно на газ и машинно масло.
Джени отстъпи назад от стената. Том и Ковалски продължаваха да пазят на изхода на тунела. Бейн бе неотлъчно до тях.
Малко пламъче просветна в цепнатината, след което към Джени със съскане се устреми огнен език. Тя падна по гръб и в същия миг над лицето и премина огнена топка. Жегата опърли веждите и.
— Добре ли си? — пристъпи към нея Ковалски.
Направи му знак да се върне и се изправи.
— Май вече няма за какво да се притеснявам, че ми е измръзнал върхът на носа.
— Извади късмет, че все още имаш нос.
Пламъците бушуваха в цепнатината, подобно на адски огньове. Дългите им езици стигаха до тяхната страна, вдигайки съскаща пара, която моментално обгърна и намокри стени, подове и тела. В кухината потекоха ручейчета горящо гориво.
Картината на танцуващи върху леда пламъци бе сюреалистична.
— Опитват се да разтопят проход към нас — досети се Джени.
Огнените ручеи продължиха по пода към тях, принуждавайки ги да отстъпят назад. Ковалски се намръщи.
— Да се надяваме, че няма да ни изпекат преди това.
16:12
Аманда държеше края на маркуча, докато Зейн действаше с ръчната помпа.
— Поддържай налягането високо — нареди му тя, натисна спускателния лост и пръсна още гориво в цепнатината, за да не допусне пламъците да се върнат до маркуча.
Поддържането на високо налягане бе задължително. Беше същото като да се опитваш да добавиш гориво във вече горящо барбекю.
Крейг стоеше от другата страна на цепнатината и прикриваше лицето си с длан. Към гъстия дим се прибави и пара. Леденият под започна да се топи и в помещението потекоха струйки вода. На няколко места се запалиха отделни петна попаднало във водата гориво. Биолозите ги изгасиха с азбестовите одеяла, които намериха някъде из лавиците.
— Почти стигнахме средата — обърна се Крейг към нея.
— А каква е ширината? — попита тя.
— Около четиридесет и пет сантиметра. Мисля, че е достатъчно да се промъкнат.
Аманда кимна и продължи да добавя гориво. Трябваше да внимава, за да не направят тунела достатъчно широк да минат през него и гренделите.
Но те не бяха единствената заплаха.
Магдален махна от поста си при вратата, за да привлече вниманието на Аманда.
— Спри! — произнесе само с устни тя.
Аманда отпусна лоста.
Докторантката се притисна към стената до вратата и посочи с палец към нея.
— Войници.
Крейг надникна предпазливо през прозорчето и веднага се скри. Обърна се към Аманда.
— Разбили са отсрещната врата. Коридорът е наводнен и замръзнал, но със сигурно са видели пламъците през прозореца.
— Но не могат да знаят, че това сме ние — каза Огден, като Мачкаше азбестовото си одеяло.
Крейг поклати глава.
— Във всеки случай ще трябва да разберат причината пожара. Едва ли искат базата да избухне под краката им докато са все още тук.
— Какво ще правим? — попита Аманда, опитвайки се да модулира гласа си до шепот.
Крейг хвърли поглед към цепнатината.
— Ще се наложи да измислим друг план, щом този е прецакан.
— Какъв?
Крейг поклати глава. Лицето му изведнъж бе станало необичайно твърдо. Извади някакъв навит на спирала шнур от качулката и напъха края му в ухото си, след което вдигна дебелата външна яка на канадката и я притисна към гърлото си.
Аманда наблюдаваше устните му.
— Делта Едно, тук Оспрей7. Чуваш ли ме?
16:14
— Делта Едно, отговори — повтори напрегнато Крейг.