— Добре дошли! — студено каза той.
Премести се изцяло върху платформата. Там имаше и някакво странно устройство. Титаниева сфера, поставена на триножник. През централната и част примигваха малки сини лампички. Макар и без никакви обозначения, самият и вид сякаш казваше: бомба.
Мат внезапно изпита неприятното усещане, че новооткритият му съюзник не е такъв, какъвто би му се искало. Сега пък каква игра се играеше?
Внезапно чу тропот на крака. Извърна се рязко. Още петима войници от „Делта Форс“ нахлуха в помещението. Изглежда нито една от страните не смяташе да спазва примирието.
Мат се изненада, въпреки че не би трябвало.
Петков остана невъзмутим и непредвидим. Не помръдна от мястото си.
— Рискувате мисията си — най-сетне проговори той. — При една моя дума или при смъртта ми образците ще бъдат унищожени.
Крейг пристъпи до Мат и взе момчето от ръцете му. Маки стреснато извика.
— Това е всичко, което ми трябва — каза той и вдигна детето във въздуха.
— Исследовательский субъект.
Джени бе така мила да прочете още някои откъси от дневника на баща ви, докато пътувахме насам. Изглежда хормонът остава активен у съживения образец в продължение на цяла седмица. С неговите бележки и с момчето ще извлечем хормона и сами. Онова, което имате, е безполезно. Но въпреки това ще ви направя предложение — вашия живот в замяна на образците. Офертата е валидна точно една минута.
— Благодаря за великодушието — отвърна Петков, — но тази минута не ми трябва.
Експлозията разтърси нивото, разлюля пода и разхвърля хората на различни страни. За тях се издигнаха гъсти кълба дим. Мат се строполи на купчина до Джени. Бързо се обърна назад.
Изходът към повърхността бе изчезнал. Ледените късове бяха хлътнали надолу, блокираха коридора и се бяха изсипали дори в нивото. Изправи се на крака. Ушите му пищяха. Крейг и онова, което бе останало от екипа на „Делта Форс“, се мъчеха да станат от пода. Двама от тях бяха мъртви, смазани от падналия лед.
Светлините примигваха. От гъстия дим всички кашляха неудържимо.
Мат погледна към стълбата. Петков бе изчезнал надолу. Отмести поглед към Крейг.
Беше се оказал в капан, погребан под леда заедно с двама побъркани мъже.
Погледна титаниевата сфера, оставена на платформата на асансьора. Сините светлинки все така примигваха и обикаляха по екватора и.
Не предвещаваха нищо добро.
20:15
Под леда…
Аманда бе клекнала до капитан Грег Пери на борда на „Полярен страж“. Двамата наблюдаваха монитора на „Дълбочинно око“. Останалите се бяха скупчили отзад. Някои гледаха екрана, други се взираха навън през лексановото око на подводницата.
Грег отпусна ръка на коляното и. Повече нямаше да и позволи да се отдалечи и на крачка от него… и тя нямаше нищо против.
Само преди половин час на „Омега“ беше изпаднала в пълна паника. Опитваше се да предупреди останалите за онова, което са намислили командирите на „Делта Форс“, и за сонарната честота, издаваща присъствието на грендели. Оказа се, че не са били чудовищата — „Полярен страж“ бе активирал „Дълбочинно око“.
Но преди да успее да привлече вниманието на Сюел, двойните врати на бараката рязко се отвориха и вътре се бе втурнал Грег с малка група свои хора. Нареди на всички да запазят пълно мълчание.
Смаяна от чудото, Аманда се бе хвърлила в обятията му. Без да обръща внимание на присъстващите, той я бе притеглил към себе си, целуваше я и шепнеше, че я обича.
Изчакаха хеликоптерът на „Делта Форс“ да се издигне във въздуха. След това тичаха през сенките начело с Грег към бараката на океанографите. Вътре Аманда видя странна гледка. В центъра на главната лаборатория се издигаше кулата на „Полярен страж“. Подводницата бе изплавала през квадратната дупка, изрязана в леда, която бе пристанище на двуместната батисфера на океанографите.
Когато всички се спуснаха долу в подводницата, Грег заповяда аварийно потапяне. „Полярен страж“ се спусна надолу като тухла. Намираха се на дълбочина четиридесет фатома8, когато руските запалителни експлозиви V-клас вдигнаха във въздуха покрива над главите им.
По това време Аманда беше в „Циклоп“. Видя с очите си ослепителния проблясък, невъзможната гледка на пламъци, изригващи надолу във водата. Подводницата се бе разтърсила и само благодарение на водната изолация бяха оцелели, макар и здравата раздрусани.
След това Грег бе изпратил безумно послание на дълги вълни до баща и, в което го информираше за действителната мисия на отряда на „Делта Форс“.