Обърна се отново към кучетата, сложи си тъмните очила, за да се предпази от ослепителното сияние на снега, и стъпи на плъзгачите.
— Айя! — извика на кучетата и плесна с поводите.
Екипът и се втурна надолу по склона. Шейната летеше върху снега. Рязък порив на вятъра отметна качулката на кожената и канадка назад. Пресегна се да я вдигне обратно, но и хареса да усеща студения вятър в лицето и косите си. Разтърси глава и дългата и черна коса се развя на свобода. Вдигна стъпало от спирачката и остави шейната да лети право надолу. Вятърът свиреше в косите и и дърветата профучаваха покрай нея като размазани петна. Насочи кучетата по плавна крива покрай течението на един широк поток. В един безкраен миг се почувства в съвършена хармония с кучетата, със стоманата и ясеновите летви на шейната си, с целия заобикалящ я свят.
Внезапен пушечен изстрел я върна в тялото. Скочи с двата си крака върху спирачката и остави дълбока бразда след шейната. Кучетата намалиха ход. Изправи се, без да слиза от плъзгачите.
Втори изстрел разсече сутрешната тишина.
Тренираният и слух веднага определи откъде идва стрелбата — откъм дома и!
Страх за баща и премина през нея като огнен език.
— Айя! — извика тя и подкара шейната.
През ума и минаха какви ли не ужасни сценарии. Мечките вече се бяха събудили и скитаха из горите, макар че рядко слизаха толкова ниско. Лосовете обаче можеха да бъдат не по-малко опасни, а колибата се намираше недалеч от реката, където сочните листа на върбите привличаха младите мъжкари. Освен това имаше и хищници на два крака — бракониери и крадци, които обираха усамотените къщи. Откакто беше шериф, се бе нагледала на достатъчно трагедии в студената пустош на Аляска.
Паниката я тласна да действа отчаяно и безразсъдно.
Заора на острия завой на реката. Пред нея тясната пътека се промушваше между гранитната скала и бурния поток. Едва сега си даде сметка, че се движи прекалено бързо. Натисна спирачките, но под нея имаше лед. Шейната летеше право към скалата.
Нямаше начин да я избегне.
Премести се на единия плъзгач и с помощта на цялата си тежест и инерцията от острия завой изправи шейната. Долната част на другия плъзгач се удари в покритата с лед стена. Стоманата задра скалата с пронизителен писък.
Приведена и молеща се шейната да не се преобърне отгоре и, Джени стисна здраво дръжките и пусна поводите. Кучетата се затичаха с всички сили. Шейната се понесе след полуделите си водачи.
Потисна писъка си… След това всичко свърши.
Скалата остана някъде назад и шейната тежко се приземи на двата си плъзгача, като за малко не я изхвърли настрани. С мъка успя да запази равновесие. Кучетата продължаваха да се носят с пълна скорост към дома. Знаеха, че къщата се намира само на неколкостотин метра оттук.
Джени не направи опит да намали скоростта.
Рязко пое дъх и се заслуша за още изстрели, но единственото, което чу, бе пулсирането на кръвта в ушите и. Страхуваше се от онова, което щеше да открие в колибата. Разкопча кобура. Остави револвера вътре — не се осмеляваше едновременно да управлява и да държи оръжие.
Шейната се носеше покрай брега. Вече следваше дирята, която бе оставила вчера. Последен широк завой и внезапно пред нея се появи колибата. Бе построена на една поляна, където потокът завиваше и се вливаше в придошлата река. Зад нея в края на здравия дървен док шерифският самолет се олюляваше на вълните.
Веднага забеляза баща си, застанал на входа. Бе облечен в традиционните инуитски дрехи — кожена канадка, кожени панталони и муклукски ботуши2.
Пред гърдите си стискаше стара ловна пушка „Уинчестър“. Дори от това разстояние забеляза гневните искри в очите му.
— Татко!
Той се стресна и се обърна към нея. Тя подкара кучетата към колибата, като отблъскваше шейната с крак, за да запази скоростта и.
Щом излезе от гората и се озова на откритата, огряна от слънцето поляна, тя измъкна пистолета и скочи от шейната. Завтече се към баща си. Неуправляемата шейна се натъкна на камък и се преобърна зад нея. Джени се огледа за заплахата. Очите и се стрелкаха във всички посоки.
И в този миг опасността се нахвърли към нея. Голяма черна фигура скочи откъм сенките на верандата.
Вълк — стресна се тя и вдигна револвера.
— Не! — разнесе се рязка команда някъде зад гърба и.
Очите и се фокусираха. Големият тъмен силует придоби познати очертания.
— Бейн! — извика с облекчение тя.
Отпусна оръжието си и коленичи, за да приеме радостните поздрави и целувките на горещия език на голямото куче. След като бе най-грижливо омазана със слюнка, тя се обърна. На десетина метра от нея, в края на гората, стояха двама мъже. Недалеч от тях един кон скубеше листа от сведените ниско клони на близкото дърво.