Това бе последното от петте еднакви устройства. Всяка титаниева сфера бе разположена на сто километра от ледения остров — обграждаха изгубената руска база като петолъчна звезда. Местата на разполагане бяха определени според дадените им точни координати. Оставаше само да се инсталира задействащият спусък. Той трябваше да се намира в абсолютния център на звездата.
Виктор се загледа в тъмните води зад водолазите. Представяше си огромния леден остров и станцията в него. Не би могъл и да мечтае за по-подходящо място за спусъка.
Москва му бе наредила да прибере извършеното от баща му и да опустоши всичко след себе си. Но личните му планове бяха по-мащабни.
Единият от водолазите натисна бутона в долната част на устройството и през средата на сферата заблестяха сини светлини, които привлякоха вниманието на Виктор. И последното устройство вече бе активирано. На меката синя светлина кирилските букви по повърхността на сферата се виждаха ясно — инициалите на Института за арктически и антарктически изследвания.
— Значи това са просто научни сензори? — попита капитан Миковски, който стоеше до адмирала. Съмнението в гласа му бе очевидно.
— Последното постижение в областта на батиметрията3, предназначено да измерва промените в морското равнище, теченията, солеността и плътността на леда — меко отвърна Виктор.
Капитанът на „Дракон“ поклати глава. Не беше наивен срочнослужещ. При напускането на доковете на Военноморския комплекс Североморск Миковски бе получил конкретна задача — да ескортира адмирала на дипломатическа мисия до мястото на изгубената руска станция. Но капитанът много добре знаеше, че са замислени и други неща. Беше видял оборудването и оръжията, натоварени на подводницата. И естествено, знаеше за кодираното съобщение от ФСБ — макар и без съдържанието.
— Тези подводни съоръжения нямат ли и военно приложение? — продължи натиска си Миковски. — Например да подслушват американците?
Вместо отговор Виктор просто му хвърли кратък поглед и сви рамене. Позволи на капитана да разбере погрешно мълчанието му. Понякога е най-добре да позволиш нечии подозрения да стигнат до най-очевидното заключение. Миковски кимна и погледна сферата с по-голям респект. Вярваше, че вече е разбрал за какво става въпрос. Виктор отново насочи вниманието си към мониторите. След време младият капитан щеше да научи, че в игрите на властимащите има и по-дълбоки нива.
Преди десет години Виктор бе наел група учени от ИААИ и така положи началото на секретен проект „Ударна вълна“ в Североморск. Подобно начинание не бе единствено по рода си. В рамките на военноморския комплекс се провеждаха множество изследователски проекти. Необичайното за този бе, че се ръководеше пряко от тогавашния капитан Виктор Петков. Изследователите отговаряха единствено пред него. А не бе никак трудно да заровиш един проект сред множество други на пустото северно крайбрежие, далеч от любопитни очи. Никой не задаваше въпроси за работата му, дори след като шестимата изследователи загинаха при самолетна катастрофа. Смъртта им преди две години беше краят и на проекта „Ударна вълна“.
Или поне така изглеждаше.
Единствено Виктор знаеше, че той вече бе завършен. Наблюдаваше как водолазите се отдалечават от титаниевата сфера.
Всичко бе започнало с някаква публикация от 1979 г, според която въглеродният двуокис е една от основните при чини за постепенното глобално затопляне. Страховете от разтопяването на полярните шапки бяха станали източник на ужасяващи сценарии за издигане на нивото на Световния океан и за опустошителни наводнения. Разбира се, Институтът за арктически и антарктически изследвания в Петербург стана основното учреждение в Русия, натоварено да проучи тези заплахи. Така той натрупа една от най-големите бази данни в света за ледовете. Накрая бе решено — макар че разтопяването на ледовете, забелязано в Гренландия и Антарктида, наистина би могло да доведе до потенциално повишаване на водите на Световния океан с драматичните шестдесет метра, северната полярна шапка не представлява по-добна заплаха. Докато плаваше в океана, тя изместваше толкова вода, колкото би се получила и при разтопяването и, което не би довело до повишаване на нивото на океаните — също както пълната с вода чаша не прелива от топящите се кубчета лед. Просто нямаше такава опасност.