— Гледай да не обидиш Ковалски — каза Фернандес и им направи знак да вървят. — Джо не обича да пипат нещата му.
Наведоха се, за да минат под седалките. Ковалски изрита навън остатъците от стъклото. Водата нахлу в кабината, примесена с парчета лед.
— От трън, та на… — промърмори Фернандес.
— Трябва да стигнем до онази цепнатина — Джени показа една част от стената, която като че ли ставаше за катерене.
— Дамите са с предимство — предложи Ковалски.
Водата стигаше до бедрата им. Джени размърда вдървените си крака. Ледена вълна премина през тялото и, когато скочи във водата. С мъка се съпротивляваше на естествения рефлекс на тялото си да се свие на топка от студа. Морската вода замръзваше при 28,6 градуса по Фаренхайт4.
Температурата тук и се струваше с милиони градуси по-ниска — беше толкова студено, че чак изгаряше. Изрита и отстрани с ръка парчетата лед пред себе си. Бавно преплува няколкото метра до ледения склон и се издърпа нагоре, като се мъчеше да се задържи с безчувствените си пръсти.
Измъкна се от водата и погледна назад. Другите я следваха. Ковалски се опита да помогне на Фернандес, но беше избутан.
Работещият на празни обороти снегомобил зад тях вдигна предницата си и потъна в сините дълбини. Светлините му постепенно угаснаха в мрака. За миг Джени видя бялото лице на водача, притиснато в стъклото. След това машината и единственият и пътник изчезнаха.
Джени помогна на баща си да се покатери по напукания участък от стената. Прорезът беше пълен с блокове и остри като бръснач парчета лед, но препятствията предлагаха и естествена стълба, по която да се измъкнат от ямата.
Закатериха се нагоре като екип. Изкачването бе бавно и студено. Мокрите им дрехи се вледениха. Космите замръзваха за кожата. Крайниците трепереха слабо в неуспешни опити да се стоплят.
Един по един се измъкнаха и се изтеглиха на леда. Сковаваше ги не умората, а студът. Беше ги стегнал като менгеме. Измъкване от него нямаше.
Задуха вятър. Около тях се вдигна вихрушка от сняг и лед.
Баща и успя да припълзи до нея и я прегърна като бебе. Сякаш бяха минали векове, откакто я бяха държали така за последен път. Бе само на шестнадесет, когато загуби майка си. През следващите две години живя при леля си и чичо си, които я приютиха, докато баща и лежеше в затвора и изтърпя пробния период. След това двамата почти не разговаряха. Но животът на инуитите беше тясно свързан със събиранията — рождени дни, кръщенета, сватби и погребения Наложи и се да сключи нежелан мир с баща си, но това далеч не ги бе сближило.
Особено колкото сега.
Сълзите потекоха и замръзваха по бузите й. Нещо у нея най-сетне се пречупи. — Татко… съжалявам. Той я прегърна още по-силно.
— Шшш, пази си силите.
— За какво? — промърмори тя, но не бе сигурна дали го е изрекла на глас.
Ловец / убиец
9 април, 11:12
„Полярен страж“
8. — Небесна светлина отпред! — извика старшият вахтен. — Четиридесет градуса ляво на борд!
— Слава Богу! — прошепна Пери, без да отделя очиот перископа.
Обърна уреда на указаните градуси. Изгубиха пет минути в търсене на изкуствената полиня в близост до ледения остров. Бурният вятър в района бе изместил повърхностни лед с няколко градуса. Нищо не е постоянно тук, помисли си той. „Нищо, освен опасността.“
През перископа покривът на света се виждаше като черен лед, но наляво, както бе посочил вахтеният, се забелязваш отвор с неестествено правоъгълни очертания. Сияеше в ярьк аквамарин и осветяваше водите в светлосиньо, подобно н морето на Бахамските острови. Погледна целта си с напрегната усмивка.
— Това е полинята! Ляво на борд една трета, дясната перка на пълна мощност. Закарай ни под небесната светлина!
Този термин се използваше от подводничарите, откакто за първи път навлязоха под полярната шапка. Отвор в леда място, където можеш да излезеш на повърхността. Нямаше по-хубава гледка от тази, особено когато времето те пришпорва.
Заповедите му бяха предадени и плочите на мостика леко завибрираха, когато подводницата се завъртя и се насочи към целта.
— Право напред, бавно.
Приближиха отвора.
— Старши, колко е ледът отгоре? — попита Пери, без да откъсва очи от перископа.
— Всичко изглежда нормално. Замръзването е съвсем малко — старшият вахтен се вгледа във видеомонитора на локатора.
— По цялото протежение дебелината е между седем и петнадесет сантиметра.
Пери въздъхна с облекчение. Можеха да изплават без проблеми през него. Огледа тъмните ледени стени около аквамариненото езеро — неравни и заплашителни като зъбите на акула.