Карел Чапек
Александър Велики1
До Аристотел Стагирски2,
директор на лицей в Атина
Мой велики и любими учителю, скъпи Аристотеле!
Отдавна, много отдавна не съм ви писал; но както знаете, аз бях твърде зает с военни дела и когато бяхме на поход в Хиркания3, Дрангиана4 и Гедросия5, когато покорявахме Бактрия6 и преминали реката Инд7, напредвахме в страната отвъд нея, нямах нито време, нито желание да взема перото в ръка. Сега от няколко месеца се намирам отново в Суса8; но и тук пак потънах в грижи около администрацията, около назначаването на чиновници и ликвидирането на разни заговори и въстания, така че до ден днешен не можех да намеря време да ви пиша за себе си. Наистина от официалните съобщения вие сте научили за събитията през това време; но както предаността ми към вас, така и моята вяра във влиянието ви върху образованите елински кръгове ме подтикват след доста продължително време пак да разкрия пред вас сърцето си като пред уважаван учител и духовен наставник.
Спомням си как преди години (колко отдавна ми се струва това!) ви писах едно неуравновесено и възторжено писмо от гроба на Ахил; тогава аз бях пред прага на моята персийска експедиция и се заклех, че образец в моя живот ще бъде храбрият Пелеев син. Аз мечтаех за геройски подвизи и за величие; зад мене беше вече победата над Тракия и си въобразявах, че начело на моите македонци и елини аз се отправям срещу Дарий9 само за това, за да украсим челата си с лаври, достойни за нашите прадеди, възпети от Омир. Мога да кажа, че не останах длъжник на своя идеал нито при Херонея10, нито при Граник11; днес обаче аз преценявам много по-иначе политическото значение на тогавашните си акции. Трезвата истина е, че нашата Македония, свързана как да е с Гърция, по това време беше постоянно заплашвана откъм север от тия варвари — траките; те можеха да ни нападнат в неподходящ момент, което гърците щяха да използуват за нарушаване на договора си с нас и да се отделят от Македония. Налагаше се просто да се покори Тракия, за да се осигури тилът на Македония в случай на предателство от страна на Гърция. Такава беше голата политическа необходимост, драги Аристотеле; но вашият ученик тогава все още недостатъчно разбираше тия работи и се отдаваше на мечтания за Ахилесови подвизи.
Със завладяването на Тракия положението ни се измени: ние държахме целия западен бряг на Егейско море чак до Босфора; но властта ни над Егейско море беше застрашена от морското могъщество на Персия; особено след като се изправихме на Хелеспонт12 и Босфора, ние се озовахме в опасна близост с персийската сфера на влияние. Рано или късно между нас и Персия щеше да се стигне до съперничество за Егейско море и за свободно плаване през понтийските проливи13. За щастие аз избързах и нанесох удара, преди Дарий да беше успял да се приготви. Мислех си, че се движа по стъпките на Ахил и че за славата на Гърция ще завоювам нов Илион; в действителност, както виждам днес, тогава се е касаело за абсолютната необходимост да отблъсна Персия от Егейско море; и аз я отблъснах така солидно, скъпи учителю, че окупирах цяла Битиния14, Фригия15 и Кападокия16, опустоших Киликия17 и се спрях чак в Тарс18. Мала Азия беше наша. Не само старата Егейска локва, но и целият северен бряг на Средиземно море или, както казваме ние, на Египетско море, беше под наша власт.
Вие, драги Аристотеле, бихте казали, че сега главната ни политическа и стратегическа цел, тоест окончателното елиминиране на Персия от елинските води, е била изцяло постигната. Обаче със завладяването на Мала Азия се създаде ново положение: нашите нови брегове можеха да бъдат заплашени откъм юг, тоест откъм Финикия19 или откъм Египет; оттук Персия можеше да получава подкрепа и материал, за да продължава войната против нас. Ето защо стана неизбежно да се завладеят тирските реки20, да се тури ръка върху Египет; с това ние станахме господари на целия морски бряг, но заедно с това изникна нова опасност: Дарий, облегнат на своята богата Месопотамия21, да нахлуе в Сирия и с това да откъсне египетското ни владение от малоазиатската база. Ето защо аз трябваше да смажа Дарий на всяка цена; успях да направя това при Гаугамел22; както знаете, в ръцете ни паднаха Вавилон и Суса, Персеполис23 и Пасаргади24. С това ние завладяхме Персийския залив25; за да защитим, обаче, това наше ново владение от възможните нашествия откъм север, необходимо беше да се отправим нагоре против медите26 и хирканите. Сега нашата територия от Каспийско море стигаше чак до Персийския залив, но оставаше открита на изток; затова аз потеглих с македонците си в земите на Арея27 и Дрангиана, опустоших Гедросия и изклах населението на Арахосия28, след което победоносно окупирах Бактрия; и за да затвърдя тая военна победа с по-трайна връзка, аз се ожених за бактрийската принцеса Роксана29. Това беше обикновена политическа необходимост; за своите македонци и гърци аз бях завладял толкова източни територии, че — ща не ща — трябваше да спечеля източните си поданици и чрез поведението и великолепието си, без които тези жалки пастири не могат да си представят могъщия владетел. Вярно е, че старата ми македонска гвардия тежко понесе това; струваше й се може би, че пълководецът й се отчуждава от своите бойни другари. За съжаление тогава аз бях принуден да наредя да бъдат екзекутирани старите ми бойни другари Филота30 и Калистен31; също така и добрият ми Парменион32 трябваше да загине. Много съжалявам за това; ала нямаше друг изход, ако исках бунтът на моите македонци да не осуети следващата ми стъпка. По това време аз подготвях военна експедиция в Индия. Гедросия и Арахосия са заобиколени с високи планини като с крепост; но за да бъде тази крепост непревзимаема, те се нуждаят от терен, от който би могло да се предприеме нападение или да се отстъпи в крепостта. Такова стратегическо предмостие представлява Индия чак до реката Инд. От военно гледище беше необходимо да се окупира тази територия, а с нея и предмостието на оттатъшния бряг на Инд; никой отговорен военачалник или политик не би могъл да постъпи иначе; но когато бяхме стигнали до река Хифасис, моите македонци се възпротивиха да продължават похода поради умора, болести и копнеж по родината. Аз трябваше да се върна; за моите ветерани това беше ужасно, но още по-лошо беше за мене; аз имах намерение да стигна до Бенгалския залив33, за да осигуря на изток естествена граница за моята Македония, а сега временно бях принуден да се откажа от изпълнението на тази задача.
1
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ (356–323 преди н.е.) — македонски цар, син на Филип II, пълководец и създател на световна империя с единна елинска култура.
2
АРИСТОТЕЛ СТАГИРСКИ (384–322 преди н.е.) — старогръцки философ и най-велик учен на древността, който от 343 до 340 г. е живял при двора на Филип Македонски и е ръководил възпитанието и образованието на Александър Велики.
3
ХИРКАНИЯ — първоначалното название на цялата северна част на иранското плато на границата между Иран и Туран.
7
ИНД — до устието на тази река Александър Македонски стигнал по време на своя поход против Индия (327–326 преди н.е.).
8
СУСА — в древността столица на държавата ЕЛАМ на изток от Вавилон, днес на това място има развалини.
9
ДАРИЙ — тук: Дарий III Кодоман (приблизително от 336 до 330 преди н.е.), последният цар на староперсийската държава, който бил разбит от Александър Велики при Ис (333 преди н.е.) и при Гавгамела (331 г. преди н.е.). При отстъплението си бил убит от сатрапа на бактрийския град Бес.
10
ХЕРОНЕЯ — (днес Капроне), в древността град в Беотия, където през 338 г. преди н.е. е станало сражението, в резултат на което Гърция загубила независимостта си и станала подвластна на Македония.
11
ГРАНИК — река в малоазиатската Трояда, край която Александър Велики спечелил първата си голяма победа по време на персийския поход в 334 г. преди н.е.
13
ПОНТ — старото име на днешното Черно море, получено от названието на една черноморска гръцка колония.
15
ФРИГИЯ — название на две страни в древната Мала Азия, от които Малка Фригия се намирала на брега на Хелеспонта, а Голяма Фригия заемала платото между р. Сангарин и р. Халис.
16
КАПАДОКИЯ — басейнът на горното и средното течение на р. Къзъл Ърмак в Източна Мала Азия.
17
КИЛИКИЯ — област в Югоизточна Мала Азия, която представлява преход между Мала Азия, Армения и Сирия,
18
ТАРС — град в Югоизточната част на Мала Азия, основан още от финикийците. Днес се намира в Турция.
19
ФИНИКИЯ — старо название на страната, разположена на западния бряг на Сирия по склоновете на Ливанските планини, като се почне от предпланината Кармел на север,
20
ТИР — в древността финикийски пристанищен град, превзет от Александър Македонски в 332 г. преди н.е.
22
ГАУГАМЕЛ — асирийско село (днешното Тел Гомел) на изток от Ниниве, където Александър Македонски в 331 г. преди н.е. разбил персийския цар Дарий III.
23
ПЕРСЕПОЛИС — столица на старата персийска държава, основана от Дарий I, опожарена от Александър Велики в 330 г. преди н.е.
24
ПАСАРГАДИ — староперсийски град на територията на племето пасаргади, резиденция на персийските царе, където е ставало коронясването им.
25
ПЕРСИЙСКИ ЗАЛИВ — залив на Индийския океан, с който се съобщава чрез Ормуздския пролив. Важна артерия, по която е ставала търговията между Предна Азия, Египет и Европа, от една страна, и далечния Ориент, от друга.
27
АРЕЯ — древното название на областта около днешния Херат, староперсийския Хараива. Столица в тази област бил градът Артокоана, който от времето на Александър Велики се нарича Александрия Арийска.
28
АРАХОСИЯ — старото название на планински масив, който се издига от равнините около Среден Синд и се простира чак до Парапомин.
29
БАКТРИЙСКАТА ПРИНЦЕСА РОКСАНА — азиатската жена на Александър Велики, дъщеря на бактрийския цар Оксиарт.
30
ФИЛОТ — един от най-верните военачалници на Александър Велики, обвинен по-късно в заговор против царя и екзекутиран въпреки липсата на достатъчно доказателства.
31
КАЛИСТЕН — ученик и племенник на Аристотел, историк и спътник на Александър по време на военния му поход в Предна Азия. След скарване с Александър бил хвърлен в затвора в 327 г. преди н.е. и скоро след това починал, както изглежда, от насилствена смърт.
32
ПАРМЕНИОН — военачалник, съратник на Филип II и Александър Велики, организатор на войните против персите в 336 г. преди н.е. След битката при Гавгамел — медийски губернатор в Егбатан. След заговора на сина му Филот Александър, опасявайки се, че Парменион ще иска да отмъсти за смъртта на сина си, наредил да бъде екзекутиран.