В родния ми град Салем, в началото на онова, което преди половин век, по времето на стария Крал Дарби4, бе оживен пристан, а днес носи бремето на разпадащи се дървени складове и почти не дава видими признаци на търговска дейност, с изключение може би на някой шлеп или бриг, разтоварващ кожи нейде посред тъжния кей, или по-наблизо, на шхуна от Нова Шотландия, изхвърляща на брега товара си от дърва за горене — та в началото на този често наводняван от прилива, порутен пристан, покрай който буренаците, избуяли навред около редицата сгради, бяха свидетелство за многобройни мудно протекли години — на това място, с прозорци, обърнати към тази далеч не радостна гледка, а по такъв начин и към отсрещния бряг на залива, се издига просторно тухлено здание. От най-високата точка на покрива му всеки предобед в течение точно на три часа и половина при ветрец или в тихо време се вее или виси флагът на Републиката; но с тринадесетте ивици обърнати вертикално вместо хоризонтално, което показва, че правителството на Чичо Сам има тук цивилно, а не военно учреждение. Фасадата е украсена с половин дузина дървени колони, които крепят балкон и под които към улицата се спускат гранитните стъпала на широко стълбище. Над входа се е надвесил с разперени крила огромен екземпляр на Американския орел: пред гърдите му — щит и ако не ме лъже паметта, по сноп преплетени мълнии и стрели, стиснати в ноктите на всеки крак. С привичното за тази злощастна птица непостоянство на нрава тя, със свирепите си очи и клюн, както и с агресивния си вид, вещае беди за безобидното общество и най-вече като че ли отпъжда всекиго, комуто е мил животът, далеч от заведението, над което е разперила крилата си. Ала въпреки лукавия вид на федералния орел мнозина и сега гледат да се приютят под крилото му, което си представят, предполагам, че гръдта му е мека и топла като пухена възглавница. Но дори когато е в най-добро настроение, в сърцето на тази птица няма нежност и тя може рано или късно (по-често рано, отколкото късно) да прокуди пиленцата си, било то издраскани от ноктите й, изкълвани от клюна й или люто ранени от стрелите й.
Около гореописаното здание — можем без протакане да разкрием, че то е пристанищната митница — в пролуките на паважа растеше трева, което показваше, че напоследък търговците не са идвали особено често насам. През някои месеци в годината обаче се случва сутрин работата да придобива по-ускорен ход. Такива дни припомнят на по-старите жители времето преди последната война с Англия5, когато Салем беше истинско пристанище, а не като сега — презрян от местните търговци и корабовладелци, които оставят пристаните му да се превръщат в развалини, докато техните сделки ненужно и безследно потъват в и без това мощния търговски поток към Ню Йорк или Бостън. В някое такова утро, когато три или четири съда пристигнат едновременно — обикновено от Африка или Южна Америка — или пък се готвят да отплуват нататък, наоколо се носи шумът от чести стъпки, забързани нагоре-надолу по гранитните стъпала. Тук можете да срещнете, преди дори и собствената му жена да го е видяла, току-що пусналия котва капитан с обрулено лице, стиснал под мишница корабните документи в потъмняла тенекиена кутия. Пак тук идва и собственикът на кораба — радостен или печален, любезен или навъсен в зависимост от това дали плановете му за вече осъщественото плаване са се превърнали в стоки, за които лесно ще получи злато, или са струпали върху главата му цяла планина кахъри, от които никой не би пожелал да го отърве. Тук ще видите в зачатък и изнурения от грижи търговец с набраздено чело и прошарена брада в лицето на схватливия млад чиновник от търговската кантора, който се пристрастява към потока стоки както вълчето към кръвта и започва да крои рисковани операции с корабите на господаря си, когато най-добре би било да пуска дървени лодчици във вира на воденицата. Други действуващи лица тук са отплуващият моряк, дошъл за своя американски паспорт, и току-що пристигналият бледен и изнемощял негов събрат, който иска да го изпратят в болница. Не трябва да забравяме и капитаните на малките вехти шхуни, които карат дърва за горене от британските владения — грубовата компания морски вълци, които в сравнение с янките може и да изглеждат флегматични, но имат немалък принос в западащия ни търговски живот.
Като събереш всички тези заедно, плюс, както се е случвало, разни други за пъстрота, и митницата се превръща в гъмжило. По-често обаче, изкачиш ли стъпалата, ще различиш, лятос — във фоайето, зиме или в лошо време — в отредените им стаи, ред достопочтени фигури, седнали върху килнати на задните крака и облегнати на стената старомодни столове. Тези личности обикновено спят, но от време на време може да се чуе и разговор помежду им. Той представлява нещо средно между реч и хъркане и се отличава с вялостта, характерна за обитателите на приюта за бедни и за всички, чието съществуване зависи от подаяния, експлоатация на чужд труд или каквото и да е друго, за което не трябва да се полагат усилия. Тези стари господа, седнали подобно на Матея да събират дан, но без особена надежда да им бъде възложена апостолска мисия като неговата, са митнически чиновници.
4
5
Безрезултатната война, която САЩ водят срещу Великобритания през 1812–1814 г. за присъединяването на Канада.