— Знам.
— Е, той е с белезници. Искате ли пистолет?
— Имам.
— Добре тогава. Ще чакаме навън.
После излязоха.
Докато вратата се затвори, двамата се наблюдаваха.
— Уреди ли всичките си дела? — попита Дентън. Танър сви рамене. — Как всъщност ти е малкото име? Даже според архивите…
— Хел1 — отвърна Танър. — Наистина се казвам така. Аз съм седмото дете в семейството и когато съм се родил, акушерката попитала стареца: „Как да го запишем в кръщелното?“ „По дяволите!“ — изругал баща ми и си тръгнал. Поне така твърди брат ми. Никога не съм виждал баща си, за да го попитам дали е истина. Той се чупил още същия ден. Обаче ми звучи логично.
— Значи ви е отгледала майка ви, така ли?
— Не. Тя се гътнала две седмици по-късно и ни взели разни роднини.
— Разбирам — рече Дентън. — Все още имаш шанс. Искаш ли да опиташ?
— Ти какъв си всъщност? — попита Танър.
— Министър на транспорта на Калифорнийската държава.
— Какво общо има това пък с транспорта?
— Аз координирам нещата. Спокойно можеше да е министърът на здравеопазването или на съобщенията, но това попада по-скоро в моята област. Познавам машините, знам шансовете…
— И какви са шансовете?
Дентън за пръв път сведе очи.
— Ами, опасно е…
— Никой никога не го е правил, освен оня смахнат, дето е донесъл съобщението. И той е мъртъв. Откъде знаеш какви са шансовете?
— Така е — бавно отвърна Дентън. — Мислиш си, че това е самоубийство, и сигурно си прав. Пращаме три коли с по двама шофьори. Ако поне един успее да се приближи достатъчно, сигналите, които излъчва, могат да насочат някой бостънски шофьор. Но не си длъжен да го правиш, нали знаеш?
— Знам. Мога да прекарам остатъка от живота си в затвора.
— Убил си трима души. Можеше да получиш смъртна присъда.
— Но не получих. Няма смисъл да говорим за това. Виж сега, не искам да умра, но и другата възможност не ми харесва.
— Имаш избор. Обаче ако се съгласиш и успееш, присъдата ти ще бъде отменена. Калифорнийската държава дори ще плати за онзи мотор, който си откраднал, и за полицейската кола, в която си го блъснал.
— Много благодаря. — Вихърът зад стената виеше и капаците се тресяха като луди.
— Ти си много добър шофьор — каза Дентън. — Карал си почти всякакви превозни средства. Даже си се състезавал. Когато си се занимавал с контрабанда, всеки месец си пътувал до Солт Лейк Сити. Не са много шофьорите, които биха се осмелили да го направят, дори днес.
Хел Танър си спомни нещо и се усмихна.
— И си бил блестящ в единствената законна работа, която си вършил. Ти си единственият, който е можел да превозва пощата до Албъкърки. Откакто са те уволнили, само неколцина са се наемали да го правят.
— Не бях виновен аз.
— Бил си най-добрият и по Сиатълския маршрут — продължи Дентън. — Така твърди шефът ти. Опитвам се да ти кажа, че от всички, с които разполагаме, ти навярно имаш най-голям шанс да успееш. Точно затова сме снизходителни към теб. Но повече не можем да си позволим да чакаме. Просто кажи „да“ или „не“. Ако се съгласиш, тръгваш след един час.
Танър повдигна окованите си ръце към прозореца и попита:
— В тая гадост?
— Колите могат да издържат на бурята.
— Ти не си наред.
— Дори в този момент умират хора — отвърна Дентън.
— Така че още няколко няма да променят нещата. Не може ли да почакаме до утре?
— Не, един човек даде живота си, за да ни донесе съобщението! И трябва колкото може по-бързо да пресечем континента, иначе всичко се обезсмисля! Колите трябва да потеглят веднага, въпреки бурята! Твоето мнение по въпроса не струва и пукната пара в сравнение с всичко това! Единственото, което искам от теб, е една дума.
— Трябва да хапна нещо. Не съм…
— В колата има храна. Какъв е отговорът ти?
Хел погледна тъмния прозорец, после каза:
— Добре. Ще мина по Прокълнатия път. Обаче няма да тръгна преди да получа пълна гаранция.
— Всичко е готово.
Дентън отвори едно чекмедже, извади дебел плик и измъкна от него лист хартия с държавния печат на Калифорния. Стана, заобиколи бюрото и подаде листа на Танър. Хел дълго го разглежда и накрая каза:
— Тук пише, че ако стигна до Бостън, ще получа пълно опрощаване на всички престъпления, които съм из вършил в Калифорния…
— Точно така.
— Това включва ли и ония, за които може да не знаете, ако някой по-късно ги разкрие?
— Нали така пише — „всички престъпления“.
— Добре, съгласен съм, шишко. Свали ми гривните и ми покажи колата.
Дентън мина зад бюрото, седна и го погледна.
— Искам да ти кажа още нещо, Хел. Ако се опиташ да изчезнеш някъде по пътя, другите шофьори имат заповед да открият огън по теб и да те направят на пепел. Ясна ли ти е картинката?