Уважението към съдиите и чиновниците на наказателния съд започна бързо да се топи. Всички знаеха, че те получават заплати, без да работят. Когато в кръчмата влезеше някой от тях и кажеше, че е член на съдебния наказателен състав, хората започваха да се местят по-надалеч от него и нещастникът можеше да прочете по лицата на всички посетители следното: „Ето още един от ония, дето нищо не работят, а само подяждат нас, данъкоплатците”.
Така че служителите от прокуратурата вече не смееха и на улицата да излязат.
В парламента беше направено предложение всички длъжности и ведомства, свързани с прокуратурата и наказателното съдопроизводство, да бъдат премахнати по възможно най-бързия начин, тъй като не извършват никаква дейност.
Нещата отиваха на зле. Това беше последната капка, с която чашата преля. С решаването на проблема се зае правителството. Всички затворници, които излежаваха дългогодишни присъди, бяха амнистирани и пуснати на свобода. Те не бяха разбрали за стачката и съществуваше надежда да станат стачкоизменници. Но стачкуващите имаха край всички затвори стачни постове, които веднага обясняваха на освободените каква е работата, и ги предупреждаваха да се пазят от стачкоизменничество. Акцията на правителството претърпя пълен крах, дори ситуацията се влоши още повече, защото сега всички управления на затворите, както и техните чиновници и служители станаха излишни.
Известно време доста настойчиво се предлагаше да се отпуснат държавни стипендии на престъпниците. От аграрната партия поискаха да се субсидира всяко престъпно деяние, но след по-сериозно обмисляне това предложение беше отхвърлено.
Междувременно наближаваше денят, когато на заседание на парламентарната комисия трябваше да се разгледа предложението за премахване на всички наказателни съдилища, на прокуратурата, полицията, затворите и техните управления. Но на предния ден пред двореца на генерал-губернатора още от сутринта се изсипа многохилядна тълпа, начело на която вървяха четирима мъже. Първият беше председателят на наказателния съд, който държеше дълъг прът с прикована на върха огромна табела „Дайте ни работа!”. До него, свъсен като буреносен облак, крачеше главният прокурор, който носеше гигантски плакат „Стига безработица!”. Главата на полицейския началник беше засенчена от интересния надпис „Само работата облагородява човека!”. И най-сетне, председателят на адвокатската гилдия бършеше потно чело, залитайки под тежкото бреме на надписа „Върнете ни престъпниците!”. След четиримата напираше вълна от съдии, секретари, следователи, съдебни чиновници, полицейски чиновници, практиканти, стажанти, прокурори, адвокати, накратко — представители на всички съсловия, засегнати от стачката на престъпниците.
Гореспоменатите четирима господа оставиха плакатите си и влязоха в губернаторския дворец. Полицаите, които не взеха участие в демонстрацията, тъй като настоящото състояние на нещата напълно ги удовлетворяваше, оглеждаха с нескрито любопитство тези доста особени демонстранти.
И ето, четиричленната делегация отново се появи пред входа на двореца. Председателят на наказателния съд вдигна пръта със своята табела и я размаха в знак на това, че иска да съобщи на множеството резултата от посланическата мисия. После с треперещ от гняв глас извика:
— Той не ни прие!
— Чухте ли? Не ги е приел! Ах, този…! — забуча тълпата и хиляди стиснати юмруци се размахаха срещу губернаторския дворец. Вдигна се страшна врява, чуваха се крясъци, ругатни, няколко камъка полетяха право към прозорците на жилището на негово превъзходителство.
Полицаите осъзнаха, че ако и сега не се намесят, ще извършат престъпление. И тъй като вече не вършеха престъпления, започнаха да се намесват. Дори Прага не беше виждала такова сбиване! Главният прокурор строши своя прът с плаката в главите на полицаите, а началникът на полицията изскубваше перата[1] от полицейските шапки, сякаш беше народен социалист. Тази позорна бъркотия завърши с арестуването на петстотин души, предимно висши държавни чиновници и известни адвокати.
На другия ден колоните на вестник „Народна политика” отново бяха запълнени, а съдилищата имаха изобилие от работа. Повечето нарушители на обществения ред бяха освободени, тъй като бяха действали в състояние на временно помрачаване на съзнанието. Само неколцина по-малко известни личности бяха осъдени да платят парични глоби от пет до десет крони. Но същия ден приключи и стачката на престъпниците. Те разбраха, че не е трудно да бъдат заместени. А присъдите, раздадени на онези, които ги бяха заместили, ги убедиха, че не могат да постигнат равноправие за всички граждани. Бяха загубили стачката.