Месец преди деня, когато трябваше да го пуснат на свобода, Шадоу седеше в леденостуден кабинет, пред нисък мъж с виненочервено родилно петно на челото. Делеше ги писалището, мъжът беше отворил пред себе си досието на Шадоу и държеше евтина химикалка. Краят й беше силно изгризан.
— Студено ли ви е, Шадоу?
— Да — отговори той. — Малко.
Мъжът сви рамене.
— Такъв е редът — рече той. — Пускат парното чак на първи декември. И го спират на първи март. Не съм аз човекът, който пише правилата. — Той прокара показалец по листа хартия, прихванат с телбод отляво вътре в папката. — На трийсет и две години ли сте?
— Да, господине.
— Изглеждате по-млад.
— Живея здравословно.
— Тук пише, че сте били образцов затворник.
— Извлякох си поука, господине.
— Дали?
Мъжът се вторачи в Шадоу, родилното петно върху челото му слезе по-надолу. Шадоу реши да сподели с него някои от теориите си за затвора, но се отказа. Само кимна и се постара да изглежда достатъчно разкаян.
— Тук, Шадоу, пише, че имате жена.
— Да. Лора.
— Как вървят нещата там?
— Не мога да се оплача. Винаги, когато можеше, жена ми ми идваше на свиждане — не е никак близо. Пишем си и при възможност аз й се обаждам.
— Жена ви къде работи?
— В една туристическа агенция. Праща хората по света.
— Как се запознахте?
Шадоу недоумяваше защо онзи го пита. Понечи да каже, че не му влиза в работата, сетне отговори:
— Беше най-добрата приятелка на жената на най-добрия ми приятел. Те ни запознаха. Харесахме се.
— И си имате работа?
— Да, господине. Моят приятел Роби, същият, за когото вече ви споменах, има фитнесзала — „Фермата за мускули“, — навремето бях инструктор там. Той ми каза, че старата работа ме чакала.
Вдигна се вежда.
— Виж ти!
— Разправя, че според него съм щял да привличам много клиенти. Да върна някои от старите и да привлека биячите, които искат да станат още по-големи биячи.
Мъжът като че ли остана доволен. Загриза края на химикалката, после обърна листа хартия.
— Какво мислите за извършеното от вас закононарушение? Шадоу вдигна рамене.
— Сглупих — рече той и беше искрен.
Мъжът с родилното петно въздъхна. Отбеляза с чавки няколко от редовете във формуляра. После разлисти книжата в досието на Шадоу.
— Как ще се приберете? — попита той. — С „Грейхаунд“6 ли?
— Със самолет. Хубаво е да имаш жена, която работи в туристическа агенция.
Мъжът се свъси и родилното петно се нагъна.
— Пратила ви е билет ли?
— Не е нужно. Само ми съобщи номера. Билетът е електронен. Трябва само да се явя след един месец на летището, да покажа документ за самоличност и готово!
Мъжът кимна, записа си за последно нещо, после затвори папката и остави химикалката. Върху сивото бюро се отпуснаха две бледи ръце, които приличаха на розови зверчета. Мъжът доближи длани, направи колибка с показалците и погледна Шадоу със сълзящи кафяви очи.
— Късметлия сте — рече мъжът. — Имате при кого да се върнете, имате и работа. Можете да загърбите миналото. Разполагате с още един шанс. Възползвайте се максимално от него.
Не протегна ръка да се здрависа с Шадоу, когато той стана да си върви — не че Шадоу го очакваше.
Най-тежка беше последната седмица. В някои отношения бе по-тежка от трите години, взети заедно. Шадоу се питаше дали не е от времето: потискащо, тихо и студено. Имаше чувството, че се задава буря, тя обаче така и не се разрази. Тресеше го, побиваха го тръпки, присвиваше го под лъжичката, усещаше, че нещо се е объркало безвъзвратно. Вятърът беснееше вън на двора. На Шадоу му се струваше, че мирише на сняг.
Звънна на жена си за нейна сметка. Знаеше, че за всяко обаждане от затворнически апарат телефонните компании взимат по три долара отгоре. Беше решил, че именно заради това телефонистките са толкова учтиви с хората, които се обаждат от затвора: знаеха, че точно те им плащат заплатите.
— Имам някакво странно чувство — обясни той на Лора. Това не беше първото, което й каза. Първото беше: „Обичам те“, защото е хубаво да го казваш, ако го чувстваш, а Шадоу наистина обичаше жена си.
— Здравей — отвърна Лора. — И аз те обичам. Какво странно чувство?
6
Една от най-големите американски фирми за автобусни превози. Букв. „Хрътка“ (англ.). — Б. пр.