Двамата с асистиращата сестра покриваме Скиланте със син хартиен чаршаф и филипинецът откъсва частта от него, която е на корема му. После притискаме върху кожата парче полимер, обработен с йод. Полимерът влиза в гънките на кожата.
Междувременно Френдли обикаля наоколо с нещо като телбод и защипва хартиения чаршаф за кожата на Скиланте. Защипването е доста шокираща гледка, когато го видите за пръв път. Но раните от него са пренебрежими в сравнение с хирургическата намеса, а хирурзите от старата школа се кълнат в него. Както и хората, които просто искат да приличат на хирурзи от старата школа.
Докато Френдли приключва, в операционната влиза студентката и ми прошепва:
— ЛД50 при дефенестрация е пет етажа, сър.
Да преговорим: ЛД означава летална доза, а ЛД50 е дозата, причиняваща смърт в 50% от всички случаи. Дефенестрация е юридически термин, който означава да хвърлите някого през прозореца. И така, студентката ми съобщава, че ако през прозорец на петия етаж бъдат хвърлени сто души, половината от тях ще оживеят.
— Мамка му и прасе кирливо — казвам аз.
Аз хвърлих Порното от прозорец на шестия етаж. Какви са били неговите шансове за оцеляване?!
И защо не ме оставят на мира?
— Каква е най-често срещаната причина за смъртта? — питам аз.
— Разкъсване на аортата — отговаря начаса моята студентка.
— Добре.
Аортата, най-голямата артерия в човешкото тяло, по същество представлява един дълъг тънък балон — като онези, от които педофилите изработват забавни животни за децата33.
Тъй като аортата е пълна с кръв, изглежда логично да се пръсне при удара.
— А втората най-често срещана причина? — питам аз.
— Контузия на главата. Третата е вътрешен кръвоизлив от разкъсване на органи.
— Отлично, благодаря — отговарям аз.
Устата ми се изпълва с жлъчка, когато се замисля за това. От друга страна, устата ми постоянно е пълна с жлъчка, откакто глътнах последните си четири моксфана преди половин час. Поне съм буден.
— Резултатите от лабораторията за онази инжекция все още не са готови, сър — докладва студентката.
— Не се притеснявай — отговарям.
Вярно, че ръката ми е започнала да пулсира, но пробата на човека със задника сигурно отдавна е отишла на боклука. Ако изобщо са я изпратили. Ако беше стигнала докъдето трябва, работният ден на прекалено много хора щеше да се удължи с пет минути.
— Да действаме! — казва Френдли.
Той избутва с крак една метална стъпенка до дясната страна на Скиланте и се качва на нея. Студентът по медицина, който се е подготвил също да асистира, си ритва стъпенка към по-долната част на тялото. Аз отивам от лявата страна на Скиланте. Операционната сестра вече се е настанила до главата му и е подготвила инструментите.
— Слушайте сега — казва Френдли. — Пациентът е ЗИСБ. Знам, че заради това на всички ни се иска да се отнасяме по-различно с него, все едно е полицай, а ние работим на бензиностанция. Но ние не работим на бензиностанция. Така че ще се отнесем с него като професионалисти.
— Какво означава ЗИСБ? — пита моят студент.
— „Завел иск срещу болница“ — обяснява Френдли. — Постигнато е извънсъдебно споразумение преди девет години34.
Радвам се, че моят студент попита, защото и аз не знаех за какво говори Френдли. Но съм малко разсеян. От моксфана току-що ми се случи нещо изключително странно. Все едно изгубих съзнание, но само за една хилядна от секундата.
— Синьор? — казва ми Френдли.
Отърсвам се от усещането и казвам:
— Маркер.
В следващия миг в ръката ми вече има маркер без капачка. Не съм сигурен дали филипинецът току-що е свалил капачката и е подал маркера на сестрата, всичко това с невероятна бързина, или пак съм изгубил съзнание за част от секундата. Във всеки случай усещането не е приятно.
Вторачвам се в корема на Скиланте. Предполагам, че разрезът ще бъде вертикален, защото единствените хоризонтални разрези на корема, които съм виждал, се правят при цезарово сечение. Просто нямам никаква представа колко дълъг трябва да бъде и откъде да започне.
Така че бавно размахвам маркера във въздуха над корема на Скиланте, все едно избирам точното място, докато Френдли най-сетне не се обажда:
— Там е добре. Престани да се размотаваш.
Тогава тегля една черта от въпросното място, точно под ребрата, до срамната кост на Скиланте. Заобикалям пъпа, защото това място е практически невъзможно да се зашие, ако го срежете.
34
Хората смятат (и техните адвокати често ги насърчават да смятат), че да заведеш иск срещу болница е безрисково начинание, защото 90% от исковете се решават с извънсъдебно споразумение, преди да се стигне до съд. Но човек не може просто да заплаши, че ще заведе иск. В повечето щати никоя застрахователна компания няма да ви вземе на сериозно, докато не заведете иска в съда и не се съгласите да свидетелствате. В този момент вече сте белязани за цял живот — или в качеството на мошеник, който обича да се съди, или (и това е още по-важно за евентуалните ви работодатели, които са основните потребители на такъв род информация) като човек, който наистина има здравословни проблеми.