Когато се заехме да товарим трите трупа в багажника, жените излязоха от къщата и ни зяпнаха — по-възрастната падна на колене и започна да вие, а по-младата само ни гледаше. По-късно същата вечер трите трупа бяха разполовени и натъпкани в шест детски ковчега от един асистент в лабораторията на съдебния лекар в Бруклин, който дължеше пари на мафията (защото беше залагал на шибаните „Оскари“, ако изобщо можете да си представите такова нещо), и шестте ковчега бяха погребани в „Потърс Фийлд“.
Преди двамата с Порното да се махнем от там, намерих колкото можах от украинските момичета. В „офиса“ на Карчър наистина имаше едно момиче на машината за изтезания, но не успях да я свестя. Щях да я взема с нас, но си помислих, че ченгетата ще успеят да я закарат в болница по-бързо от нас38.
В спалнята на втория етаж на един от синовете имаше друго живо момиче, оковано във вериги — за щастие не в тази спалня, която се падаше над стаята с телевизора. Имаше и две умрели момичета, които висяха от веригите в другата барака.
Входът към мазето, където бяха всички останали, беше отзад. Никога не бях усещал по-отвратителна миризма — поне докато не отидох в медицинската академия.
Двамата с Порното спряхме до същия телефонен автомат, при който беше срещата с шофьора на пикапа, и аз се обадих на ченгетата, за да им кажа къде да отидат и какво да очакват, когато стигнат там. На Локано се обадихме от мобилен телефон. След като оставихме труповете на семейство Карчър, се прибрахме вкъщи, изкъпахме се и Порното се напи и напуши, а аз отидох да намеря Магдалина.
Двамата с Порното почти не си бяхме говорили, откакто започна стрелбата. И двамата бяхме разтърсени от преживяното, но освен това и двамата знаехме, че решението на Порното — хладнокръвно да очисти четиринайсетгодишно момче — е достатъчно, за да разруши нашето приятелство, дори ако нищо друго не се беше объркало.
Две седмици по-късно ме арестуваха за убийството на двете съпруги на Лес Карчър.
17
Сестрата ми подава миниатюрен скалпел. Леко го прокарвам по линията, очертана с маркер по корема на Скиланте. Йодираният полимер и кожата му се разтварят на два сантиметра встрани. За секунда, преди разрезът да се напълни с кръв, мастната тъкан прилича на извара. После връщам скалпела на сестрата. По време на тази операция той няма да се използва отново. Скалпелите правят чисти разрези, но не могат да спрат кръвоизливите.
— Клампа — казва Френдли.
— Електронож и аспирация — казвам аз.
Електроножът е инструмент с формата на писалка с кабел от задния край и метален шип в предния. Прилича на онези неща, с които подкарват говедата, но е много по-малък. Електроножът не само реже, но и изгаря, така че затваря кръвоносните съдове в движение. (Освен това оставя след себе си следа от грозна карамелизирана плът, затова не се използва за рязане на кожата.) Идеята е да се изпомпа кръвта от разреза, а после бързо да се намерят срязаните краища на артериите и да се изпържат с електроножа, за да се затворят. И наистина трябва да се направи бързо, защото изпомпването на кръвта осигурява само част от секундата, през която има видимост. После пак се вижда само кръв.
Подавам аспиратора на моя студент, който няма да се изложи толкова, ако го използва прекалено амбициозно. Всеки път, когато студентът изпомпва кръвта, изчаквам да се появят миниатюрните червени точки, после си избирам някоя от тях и се опитвам да я изгоря с електричество, преди отново да е започнала да блика.
С тази скорост операцията ще продължи няколко дни, а на всичко отгоре моите периоди на съзнание и безсъзнание са започнали да се редуват, като всеки трае по една хилядна от секундата — като писукането на някакъв радиосигнал. От челото ми право в разреза на Скиланте капе пот.
Най-сетне на Френдли му писва да чака и той започва да ръчка с клампата, която прилича на клещи с върхове, остри като игли. Захваща артерии, които не виждам, така че аз трябва само да докосна върха на електроножа до металната повърхност на неговия инструмент и така да изпържа артериите от разстояние, на доверие.
Когато кървенето спира, Френдли бръква в лепкавата мембрана в дъното на разреза и разтваря челюстите на клампата си, за да разкъса мембраната. После ми избира още няколко кръвоносни съдове, които да изгоря.
Докато се занимава с това, Френдли поглежда към операционната сестра, която всъщност е чернокож мъж на двайсет и няколко.
— Значи не мога да казвам думата „гей“ в операционната — подхвърля Френдли. — Защото тук има твърде много хора с крехка и ранима психика. Първо трябва да поискам разрешение. Все забравям, че вече всичко се основава на обществен договор.
38
Между другото на някои от частите на машината за изтезания наистина се четеше надпис на една известна мебелна верига. Поне на онези части, които не бяха плътно покрити с кръв и лайна.