Сестрата не отговаря, така че Френдли се обръща към моя студент:
— Знаеш ли какво означава „медицина на основата на обществен договор“?
— Не, сър — отговаря студентът.
— Означава десет допълнителни неплатени часа простотии на седмица. Нямаш търпение, нали, хлапе?
— Да, сър — отговаря студентът.
Френдли пак се обръща към операционната сестра:
— А мога ли да казвам „чернокож“? Или това не е правилната дума?
Той спира и се преструва, че мисли.
— Какво ще кажеш за „творците, които преди се наричаха негри“? Мога ли да казвам поне това? Или и за него трябва разрешение?
Трябва да отбележа, че операционните зали заедно със строителните площадки са последното убежище за сексисти, расисти и всички, които страдат от синдрома на Турет. Измисленото обяснение е, че трябва да дразните хората, за да се научат да запазват самообладание под напрежение. В действителност операционните зали са идеалната среда, където социолозите могат да изучават каква е била атмосферата на работното място през 1950-те.
— Как мислиш, Скот? — обръща се доктор Френдли към операционната сестра.
Скот спокойно отвръща на погледа му.
— На мен ли говорите, доктор Френдли?
— Ако наистина говоря на теб, нямам никаква представа защо го правя — отговаря Френдли и хвърля окървавената клампа по средата на таблата за инструментите. — Готово. Да го отваряме.
Той пъха пръстите си в разреза, после се навежда и го разтваря като огромно кожено портмоне. Виждат се коремните мускули на Скиланте, които приличат на червено цвекло с ярка бяла ивица по средата — мястото, където ще направим следващия разрез, защото там почти няма кръвоснабдяване.
— Параумбиликалните лимфни възли са негативни — подвиква Френдли на анестезиологичната сестра, която е седнала на компютъра. — Няма и възел на Вирхов, макар че това ще трябва да го приемеш на доверие39.
Аз бръмча с електроножа по протежение на бялата ивица.
— По японската или по американската класификация на лимфните възли ще работите? — пита моят любознателен студент.
— Зависи — отговаря Френдли. — В Япония ли сме или в Америка?
— Каква е разликата, сър? — обажда се този път студентката.
— В Япония по цял ден проверяват лимфните възли, за да правят превантивни операции срещу разсейките — обяснява Френдли. — Защото в Япония медицината е социална дейност.
Той разтваря двете ивици мускулна тъкан, които съм разделил.
— Ретрактор — казва той. — Вече сме в коремната кухина.
Скот, операционната сестра, започва да сглобява ретрактора — голяма скоба, която може да се закрепва върху тялото, така че да държи разреза отворен.
Докато чакаме, Френдли пак хвърля поглед към студентката, която не участва в операцията.
— Не се тревожи, скоро и тук на власт ще дойдат социалистите — казва той. — Стейси? Ще провериш ли пейджъра ми?
— Разбира се, доктор Френдли — отговаря Стейси. — Къде е?
— В панталона ми.
Изведнъж много погледи в операционната се навеждат надолу. Стейси храбро се приближава и потупва Френдли по задника.
— В предния джоб — уточнява той.
Както май вече споменах, панталоните на хирурзите имат две лица. Това означава, че задният джоб се пада отдясно, извън панталона, а предният се пада отляво — вътре в панталона.
Стейси пъха ръката си под престилката на Френдли и започва да опипва около чатала му. Междувременно ме поглежда и сбърчва нос в гримаса, с което всъщност ми става доста симпатична.
— Там няма нищо — обявява най-сетне тя.
— Е, ние това вече го знаехме — обажда се филипинецът.
Всички падат от смях. Лицето на Френдли над маската първо почервенява, а после става на петна. Той изтръгва ретрактора от ръцете на Скот и грубо го натиква в корема на Скиланте.
— Знаете ли какво? — казва той, когато го закрепя неподвижно. — Да ви го начукам на всичките. Я се хващайте за работа!
Така и правим. Известно време се чува само бипкането на електрокардиограмата на Скиланте. Всяко бипкане ми се струва като звън на аларма, след като цяла вечност съм спал неспокойно. Ръката ми, в която е инжектирана пробата на човека със задника, е започнала да потреперва.